До началото на ХХ век слънчевият загар се е считал за един от най-главните признаци на нисш произход.

Аристократките се хвалели с бяла като мрамор кожа и ревниво я пазели от слънцето с чадъри и под плътни сенки.

В двора на испанската кралица Изабела наказвали провинилите се придворни дами с излагане на слънце, така че да не може да се показват в обществото.

В руския двор също презирали дамите, които показвали на слънце оголени ръце и глезени. Само в далечна Япония през XIX век тенът бил на мода.

В Европа модата на загара се прокрадва в началото на ХХ век. Една от версиите е, че причина за това е ярката многоцветна бижутерия, която нахлува от Африка. Европейките полудели за нея, но за жалост тя съвсем не отивала на бледите им анемични кожи. И те дръзнали да се изложат на слънце, за да заприличат макар и малко на африканките.

Другата по-разпространена и като че ли по-вероятна версия разказва, че кръстница на тена в Европа става Коко Шанел. Тя въвела на мода късите поли и роклите без ръкави и това изисквало от дамите лек загар на кожата. Известни са нейните думи: "Ненавиждам жени с кожа бяла като аспирин".

Не само в Европа, но и отвъд океана започнали да се появяват статии за и против загара. Учените и лекарите започнали да водят спорове и дебати на тази тема. От гледна точка на медицината днес се смята, че загарът е болезнена реакция на кожата, изложена на слънчевите лъчи.

От друга гледна точка, загарът може да бъде и полезен - известно е че слънцето е мощен антидепресант, а неговите лъчи са много важни за синтезата на витамин D и метаболизма на калция.

Ултравиолетовите лъчи проникват до различни нива в нашия организъм - когато попаднат в по-горния слой на кожата, те предизвикват загар и изгаряния, а когато проникнат по-дълбоко, може да повредят ДНК и да предизвикат необратими генетични изменения.

От слънцето страда не само кожата - ултравиолетовите лъчи разрушава белтъчните съединения, косите се чупят и краищата им цъфтят. Затова се смята за особено вредно едновременно да се къпете в морето и след това да се излагате на слънце. Специалистите са убедени, че преди 30-40 години въздействието на слънчевите лъчи е било съвсем друго и печенето на слънце е било по-безопасно.

Днес далеч не е така заради изтъняването на озоновия слой и заради наличието на дупка в него.