Днес България няма проблеми със смешниците. Добра реколта отгледа новото време. Жалко, че количеството им не отговаря на качеството.
Сегашният смях е някак си злобен и гаден. Сякаш иска да потвърди мъдреца Роджърс: „Всичко е смешно, когато се случва на друг. Хората се усмихват през зъби, не от душа, сякаш тя е отишла в петите”.
А какви майстори на смеха имаше едно време. Божествени таланти! Трима от тях обаче, при това все Тошковци, според народната воля бяха на върха на народното разсмиване: Колев, Козаров и Живков.
Ако през 2003 г. не бе напуснал този свят, Тодор Козаров, клоунът с вид на Хитър Петър, щеше да навърши 90 години на 19 март. В продължение на десетилетия, редом с този всепризнат любимец на публиката, бе друг един феноменален майстор на смеха - Фери Янакиев. Съдбата обаче му отреди участта да остане завинаги под сянката на Козаров. Точно това стана причина за раздора между тях. От което обаче загубиха и двамата, но най-вече обожаващата ги публика. Сдобриха се, преди да си отидат от този свят, когато славата, почитателите, приятелите и парите вече ги нямаше.
Само болести, мизерия, болка и никакво удоволствие да живееш.
Христо Янакиев също е клоун. Взел е артистичното име на баща си и сега е познат като Фери-младши. Родителите му се развеждат, когато е на година и три месеца. „Понякога отивах в цирка да го виждам. Татко казваше: „Познавам половината България, а другата половина познава мен. Започнал е като балетист в Музикалния театър.
Стефан Македонски му е бил директор
Веднъж Мими Балканска се вгледала в лицето му и казала: „Приличаш на Фернандел!”. От там дошло и това Фери. Беше си роден с грима. В Югославия при директора на цирка идва някаква красавица: „Търся един комик - казала. - Не знам как се казва, но има глава като на кон. „Фери, за теб е!”, викнал го началникът”, връща се години назад синът на популярния в онези времена клоун.
Бащата на Фери-старши и дядо на младши бил предприемач. Построил Телефонната палата и Народната банка. „На всеки от тримата си синове оставил по един апартамент в центъра. Бащиният ми беше луксозен, с кожени тапети, вход за прислугата, камини. Някой го подкокоросал обаче, че майка ми, която остава сама с две деца, ще му го вземе и той го продаде. Така до края живя под наем. Заплатата си не даваше с мотива, че трябва да има с какво да черпи балерините. Печелеше много, но никога нямаше пари. Само веднъж ми даде 10 лева. Запомнил съм ги, защото бяха единствените. При това ги взе назаем”, разказва синът, но подчертава, че въпреки всичко той винаги е обичал много баща си.
Съдбата събира Фери и Тошко Козаров в началото на петдесетте години, за да ги направи най-добрия български тандем клоуни. Като хора те са коренно различни.
Фери Янакиев е бохем, пие, пуши
Като истински франкофон, завършил колеж, пее парижки шансони и говори с Леа Иванова само на френски. Жените го преследват и той с охота ги приема. Бракосъчетава се 4 пъти, а живее с пета - приятелката си Богдана. „Не познавах всичките, криеше ги. Но всяка следваща бе по-млада от предната”, споделя синът.
Тодор Козаров е пълната противоположност на своя партньор. Той е почти въздържател. Потомствен цирков клоун. Излиза пред публика на четири години. Майка му е италианка, а съпругата му, прекрасната Маргарита - акробатка и също звезда на манежа. Тошко е талантлив, непрекъснато измисля все нови и нови репризи, на крачка е пред другите. Има мила усмивка, цвете под ухото, хармоника, облечен е с потури – вид, напълно отговарящ на представите за Хитър Петър. Когато открадват магарето му Марко, толкова страда, че не се явява пред манежа цял месец.
Двамата се различават и по още нещо. Фери открито роптае по властта, а Козаров е много близък приятел на Тодор Живков. Вождът често го вика да весели него и гостите му. „Циркът заминава за Финландия, излизат всички паспорти, само този на баща ми е спрян - разказва синът. - Отива той в дирекцията на милицията и попада на някой си Байкушев. В Трън, от където е родата ни, има две известни фамилии: Байкушеви и Янакиеви. Сигурно затова милиционерът му дава паспорта с думите: „Ако искаш се връщай!”. Явно някой е накиснал Фери, въпреки че той
никога не си е помислял да бяга в чужбина
разказва младши. Колеги на двамата добавят, че без застъпничеството на Козаров, Фери никога не би могъл да излезе зад граница.
През 1966 г. на фестивала в италианския град Кампионе Тошко Козаров печели престижната награда „Сребърната маска на Грог”. Веднага след това става народен артист. В цирка носителите на това високо звание се броят на пръстите на едната ръка. Друг клоун няма.
Фери-младши разказва: „На баща ми му стана много болно. Той получаваше разни медали, но дори заслужил артист не го направиха. Бях малък, но въпреки това ми споделяше, че му е много мъчно за това. Каза ми: „Търпях, търпях, но накрая не можах да се въздържа. Казах на Тошко истината”.
Раздялата е не болезнена, а фатална и за двамата. Тошко се опитва да работи сам, но няма онзи успех. Замества Фери с Венцислав Павлов. Той обаче бяга в Лондон, където е назначен във Военновъздушните сили. Александър Балкански твърди, че генерали са му давали 110 000 паунда, за да отиде на Острова, и агитира своя приятел да работи за нашите служби. Разбира се академикът отказва.
Минават няколко години от раздялата. Една вечер Тодор Козаров отива в бар „Астория”, където Фери води програмата и пее. Двамата отново си стискат ръцете. Казват, че за това помогнала и една бутилка уиски, но това не е потвърдено. Вълнуващият акт донякъде възражда приятелството, но не и блястящото клоунско дуо. Скоро и
талантливите комици са пенсионирани без почести
Тошко продължава в цирка, а директорът Илия Раев, за да спаси приятеля си от мизерията, назначава Фери в театър „София”. Играе в две пиеси, без реплики. Руски режисьор казва: „Много ми хареса постановката, но съм най-впечатлен от онзи човек, който само премина през сцената”. Това всъщност е Христо Янакиев - Фери.
Исак ГОЗЕС
Примерът на Юрий Никулин
Когато викат големия съветски филмов и цирков артист Юрий Никулин, за да му съобщят, че ще го правят заслужил артист, той мигом пита: „А партньорът ми Шуидин? Него не!, отвръщат. „Но той ми е колега, играем заедно. Или двамата или никой”, категоричен е изпълнителят на главната роля във филмовата класика „Диамантената ръка”. Същото се повтаря и при предложението да го направят народен артист.
Тошко Козаров получава и двете си звания, без да отвори и дума за партньора си Фери. Това и примерът на Никулин са причина за раздялата им.
Сегашният смях е някак си злобен и гаден. Сякаш иска да потвърди мъдреца Роджърс: „Всичко е смешно, когато се случва на друг. Хората се усмихват през зъби, не от душа, сякаш тя е отишла в петите”.
А какви майстори на смеха имаше едно време. Божествени таланти! Трима от тях обаче, при това все Тошковци, според народната воля бяха на върха на народното разсмиване: Колев, Козаров и Живков.
Ако през 2003 г. не бе напуснал този свят, Тодор Козаров, клоунът с вид на Хитър Петър, щеше да навърши 90 години на 19 март. В продължение на десетилетия, редом с този всепризнат любимец на публиката, бе друг един феноменален майстор на смеха - Фери Янакиев. Съдбата обаче му отреди участта да остане завинаги под сянката на Козаров. Точно това стана причина за раздора между тях. От което обаче загубиха и двамата, но най-вече обожаващата ги публика. Сдобриха се, преди да си отидат от този свят, когато славата, почитателите, приятелите и парите вече ги нямаше.
Само болести, мизерия, болка и никакво удоволствие да живееш.
Христо Янакиев също е клоун. Взел е артистичното име на баща си и сега е познат като Фери-младши. Родителите му се развеждат, когато е на година и три месеца. „Понякога отивах в цирка да го виждам. Татко казваше: „Познавам половината България, а другата половина познава мен. Започнал е като балетист в Музикалния театър.
Стефан Македонски му е бил директор
Веднъж Мими Балканска се вгледала в лицето му и казала: „Приличаш на Фернандел!”. От там дошло и това Фери. Беше си роден с грима. В Югославия при директора на цирка идва някаква красавица: „Търся един комик - казала. - Не знам как се казва, но има глава като на кон. „Фери, за теб е!”, викнал го началникът”, връща се години назад синът на популярния в онези времена клоун.
Бащата на Фери-старши и дядо на младши бил предприемач. Построил Телефонната палата и Народната банка. „На всеки от тримата си синове оставил по един апартамент в центъра. Бащиният ми беше луксозен, с кожени тапети, вход за прислугата, камини. Някой го подкокоросал обаче, че майка ми, която остава сама с две деца, ще му го вземе и той го продаде. Така до края живя под наем. Заплатата си не даваше с мотива, че трябва да има с какво да черпи балерините. Печелеше много, но никога нямаше пари. Само веднъж ми даде 10 лева. Запомнил съм ги, защото бяха единствените. При това ги взе назаем”, разказва синът, но подчертава, че въпреки всичко той винаги е обичал много баща си.
Съдбата събира Фери и Тошко Козаров в началото на петдесетте години, за да ги направи най-добрия български тандем клоуни. Като хора те са коренно различни.
Фери Янакиев е бохем, пие, пуши
Като истински франкофон, завършил колеж, пее парижки шансони и говори с Леа Иванова само на френски. Жените го преследват и той с охота ги приема. Бракосъчетава се 4 пъти, а живее с пета - приятелката си Богдана. „Не познавах всичките, криеше ги. Но всяка следваща бе по-млада от предната”, споделя синът.
Тодор Козаров е пълната противоположност на своя партньор. Той е почти въздържател. Потомствен цирков клоун. Излиза пред публика на четири години. Майка му е италианка, а съпругата му, прекрасната Маргарита - акробатка и също звезда на манежа. Тошко е талантлив, непрекъснато измисля все нови и нови репризи, на крачка е пред другите. Има мила усмивка, цвете под ухото, хармоника, облечен е с потури – вид, напълно отговарящ на представите за Хитър Петър. Когато открадват магарето му Марко, толкова страда, че не се явява пред манежа цял месец.
Двамата се различават и по още нещо. Фери открито роптае по властта, а Козаров е много близък приятел на Тодор Живков. Вождът често го вика да весели него и гостите му. „Циркът заминава за Финландия, излизат всички паспорти, само този на баща ми е спрян - разказва синът. - Отива той в дирекцията на милицията и попада на някой си Байкушев. В Трън, от където е родата ни, има две известни фамилии: Байкушеви и Янакиеви. Сигурно затова милиционерът му дава паспорта с думите: „Ако искаш се връщай!”. Явно някой е накиснал Фери, въпреки че той
никога не си е помислял да бяга в чужбина
разказва младши. Колеги на двамата добавят, че без застъпничеството на Козаров, Фери никога не би могъл да излезе зад граница.
През 1966 г. на фестивала в италианския град Кампионе Тошко Козаров печели престижната награда „Сребърната маска на Грог”. Веднага след това става народен артист. В цирка носителите на това високо звание се броят на пръстите на едната ръка. Друг клоун няма.
Фери-младши разказва: „На баща ми му стана много болно. Той получаваше разни медали, но дори заслужил артист не го направиха. Бях малък, но въпреки това ми споделяше, че му е много мъчно за това. Каза ми: „Търпях, търпях, но накрая не можах да се въздържа. Казах на Тошко истината”.
Раздялата е не болезнена, а фатална и за двамата. Тошко се опитва да работи сам, но няма онзи успех. Замества Фери с Венцислав Павлов. Той обаче бяга в Лондон, където е назначен във Военновъздушните сили. Александър Балкански твърди, че генерали са му давали 110 000 паунда, за да отиде на Острова, и агитира своя приятел да работи за нашите служби. Разбира се академикът отказва.
Минават няколко години от раздялата. Една вечер Тодор Козаров отива в бар „Астория”, където Фери води програмата и пее. Двамата отново си стискат ръцете. Казват, че за това помогнала и една бутилка уиски, но това не е потвърдено. Вълнуващият акт донякъде възражда приятелството, но не и блястящото клоунско дуо. Скоро и
талантливите комици са пенсионирани без почести
Тошко продължава в цирка, а директорът Илия Раев, за да спаси приятеля си от мизерията, назначава Фери в театър „София”. Играе в две пиеси, без реплики. Руски режисьор казва: „Много ми хареса постановката, но съм най-впечатлен от онзи човек, който само премина през сцената”. Това всъщност е Христо Янакиев - Фери.
Исак ГОЗЕС
Примерът на Юрий Никулин
Когато викат големия съветски филмов и цирков артист Юрий Никулин, за да му съобщят, че ще го правят заслужил артист, той мигом пита: „А партньорът ми Шуидин? Него не!, отвръщат. „Но той ми е колега, играем заедно. Или двамата или никой”, категоричен е изпълнителят на главната роля във филмовата класика „Диамантената ръка”. Същото се повтаря и при предложението да го направят народен артист.
Тошко Козаров получава и двете си звания, без да отвори и дума за партньора си Фери. Това и примерът на Никулин са причина за раздялата им.
