България ще трябва да увеличи вноската си в европейския бюджет, за да помогне да се закърпи дупката, оставаща заради напускането на Великобритания.
Европейската комисия обяви, че ще търси повече пари от страните членки за общия бюджет след 2020 г. и ще намали всички европейски фондове. Това съобщи комисарят за бюджета Гюнтер Йотингер, представяйки плановете на Европейската комисия за финансирането на Съюза след напускането на Великобритания.
Излизането на Лондон ще остави дупка от 12-15 млрд. евро годишно. Отделно около 10 млрд. не стигат за покриването на новите ангажименти на ЕС като охрана на границите, мерки срещу миграцията, отбрана и сигурност – политики, които са били възприети преди приемането на сегашната финансова рамка.
Еврокомисията може да направи икономии само от около € 6-7 млрд., останалото трябва да се набавя от по-големи национални вноски и от орязването на съществуващите фондове, предупреди германският комисар, който наследи поста от Кристалина Георгиева.
Всички програми ще пострадат, включително досега смятаните за "свещени крави" земеделски и регионални фондове, както и програмите за догонване за по-бедните държави, известни като кохезионни.
Единствените две инициативи, които Брюксел иска да запази и дори да увеличи бюджетите им, са програмите за студентски обмен Еразъм + и фондовете за финансиране на научни изследвания, които в сегашния бюджет са означени като "Хоризонт 2020".
"Няма да дадем и едно евро за проекти, които не носят европейска добавена стойност", заяви Йотингер.
В следващите седмици Еврокомисията ще даде дефиниция какво е "европейска добавена стойност".
Част от досегашните 60 програми, през които преминава европейското финансиране, ще бъдат обединени, други трансформирани и преименувани за по-добра видимост сред европейските граждани. Кой фонд с по колко ще бъде намален - ще стане ясно през май, когато Европейската комисия ще представи плановете си за финансирането до 2027 г.
Йотингер съобщи, че през март Брюксел ще се занимае и с условията за достъп до европейското финансиране. Засега в плановете на Европейската комисия е да обвърже парите от общия бюджет със спазването на върховенство на закона и съществуването на независима съдебна система. Държавите, в които те са гарантирани, ще имат достъп до допълнителни средства, тези с проблеми ще останат на минимума, обясни еврокомисарят.
Засега най-застрашена от новото правило е Полша, срещу която се води наказателна процедура, но България и Румъния също могат да пострадат, ако механизмът за наблюдение на борбата с корупцията и организираната престъпност не бъде премахнат. Юнкер обеща на Бойко Борисов, че мониторингът ще отпадне до 2019 г., ако България изпълни препоръките на ЕС.
Отделно от съкращенията на еврофондове, бюджетарите на ЕС ще искат и увеличаване на общия размер на бюджета. Според Йотингер европейската хазна трябва да нарастне от 1% от БВП на европейската икономика, колкото е сега, до 1,1-1,2 на сто. В момента европейският бюджет е 150 млрд. евро годишно.
За да се набави разликата, ще трябва увеличаване на националните вноски на оставащите в ЕС 27 страни. За България нарастването на бюджета ще означава увеличаване на националната вноска с около 40-80 млн. евро. В момента София внася по 0,32% от общия размер на бюджета на ЕС или 398,4 млн. евро годишно.
Европейската комисия се готви да предложи и два нови данъка, които да се отчисляват към общия вместо към националните бюджети. Първият ще бъде свързан с таксите, които замърсителите на въздуха плащат за правото си да цапат, вторият ще бъде налог върху пластмасите.
