Някои я наричат психотерапия, други дълбока медитация, трети наука за прочистване на съзнанието. Всъщност софрологията е всичко това, но и много повече.
Основите й са поставени от невропсихиатъра Алфонсо Касейдо, който през 1960 г. създава специална школа в Мадрид. Целта му е да разработи техника, която да комбинира както физически практики като бойни изкуства или йога с чисто духовни като медитация, хипноза и прогресивна релаксация. За да може тази нова наука да е достъпна за западните хора, той черпи от мъдростта на Изтока, но не набляга на прекалено философските и религиозни страни на тези практики. Взима само основното и го адаптира за западния начин на живот и мислене.
Връзката тяло-дух
Така комбинирани и адаптирани практиките се превръщат в ново учение, което се съсредоточава колкото върху физическото, толкова и върху психичното и днес се смята, че софрологията е предимно метод за изследване, опознаване и контролиране на взаимовръзката тяло-дух.
Най-важното правило за последователите всъщност е, че нито духовните практики трябва да се правят без определени физически условия, нито каквито и да са упражнения не бива да се практикуват без специална духовна нагласа. Тоест ако в състояние на хармония на съзнанието ние правим специални тренировки, ще постигнем равновесие както на физическо, така и на психично ниво.
Динамична релаксация
Софрологията ни учи на специален начин на релаксация. Той е доразвит и усъвършенстван от Мишел Фройд - правнучка на Зигмунд Фройд, психолог и софролог, специалист по управление на стреса и загуба на телесно тегло. Тя учи пациентите си, че всичко във физичен аспект може да бъде постигнато, ако е подкрепено от духовен. В противен случай усилията ни ще са много повече и накрая ще се окажат напразни.
В книгата си „Да помирим душата и тялото“ тя предлага техника за релаксация в четири степени. Първата степен е свързана с плавни и успокояващи движения, заимствани от йога. Но не силови или натоварващи тялото, а просто няколко раздвижващи за ставите и мускулите.
Втората степен е свързана с медитация, при която ние се съсредоточаваме върху себе си – преди всичко да приемаме тялото си такова, каквото е, да хармонизираме емоциите си, да развинтим въображението си.
Третата степен е свързана с отпускане на съзнанието, вече не се съсредоточаваме върху нищо конкретно, даже се опитваме да не насочваме мислите си към каквото и да било, а просто се оставяме по течението на съзнанието си. В четвъртата степен релаксиращият трябва бавно и постепенно да се върне към настоящия момент и да приеме реалността.
Според последователите софрологията може да се използва като всекидневна практика за борба със стреса, помощ при преминаването през трудни периоди, по-лесно справяне с много задачи и по-бърза адаптация в нова среда. Но освен това тя може да се използва като психотерапия при пациенти с по-сериозни проблеми, защото предлага нетрадиционен и подсъзнателен подход към проблемите и тяхното решаване.
