Тази сутрин, за пръв път в съзнателния ми живот, България, която толкова много обичам, ми се стори безкрайно грозна и тъжна. Грозна с избора си, с маанетатата на победата в Кърджали, с 38 % избирателна "активност" във Варна, обявена за победа, а всъщност е поражение, тъжна с хората на Ценко Чоков в Галиче, друсащи кючек, с извращенията на Сидеров над студентите...

България ми се стори отвратителна и обречена.
Мизерията в мисленето води до мизерия във всичко.
А Фейсбук ми се струва, че е място за ялови революции на малцината, останали с ясно съзнание и някакво чувство за свобода.
Гербаджиите вече дори не смеят да лайкнат нещо различно от продиктуваното от централата им.
Тоталитаризмът се завърна, ако още не сте разбрали.
Все по-рядко ще се включвам тук.

Ще търся красотатата и смисъла извън тази гротеска.
Срам ме е. Много ме е срам...

Грозно е като в лепкава от сажди бездуховна градска мъгла...