На 6 май 1940 г. американският писател Джон Стайнбек получава Пулицър. Стайнбек е носител и на Нобелова награда за литература.
Публикуваме няколко емблематични цитата от романа му „На изток от рая”.
„Човек се гордее с всяко нещо, стига то да му е едничко.”
„Щом има такива физически уроди, не може ли да се допусне, че ще се раждат и умствени, психически страшилища? В лице и тяло може да са съвършени, но ако един ненормален ген или деформирана яйцеклетка могат да произведат физически изрод, не е ли възможно същият процес да доведе и до една деформирана душа?
В по-голяма или по-малка степен чудовищата са отклонения от общоприетата норма. Както едно дете може да се роди без ръка, така може да се роди и без човещина или без никакви наченки на съвест.....Не, за урода уродливото е нормалното, понеже всеки е нормален за себе си. Сигурно още по-объркано е това за духовните чудовища- видимо те с нищо не се отличават от останалите. За човек, роден без съвест, душевната болка навярно изглежда смешна. За престъпника честността е глупост. Не бива да забравяме, че чудовището е само едно отклонение и че за чудовището нормалното е чудовищно.”
„Някои твърдят, че упадъкът на морала сред девойките е нанесъл смъртен удар на публичния дом.”
„…стойността на един човек в света би трябвало да се измерва със същността и броя на неговите триумфи.”
„Когато нашата храна, облекло и покрив станат рожба на едно сложно масово производство, тогава и в нашето съзнание ще навлязат масови представи, за да изместят всички останали мисли... А това е опасно.
.....Свободното, незнаещо граници съзнание се преследва, ограбва, притъпява и упоява от безчестие, недохранване, потискане, принудително насочване, от зашеметяващите удари на уеднаквавяването. Самоубийствен е пътят, по който, изглежда, е тръгнал нашият човешки вид.”
„Гладният се насища с въображение.”
„Какво друго, ако не кураж се изисква да се отгледат деца?”
„Беше си втълпил, че дори победен, пак би могъл да открадне една малка победа, присмивайки се на поражението.”
„Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго.”
„-Беше ли тя много красива, Самюел?
-За тебе, да, защото сам я беше създал.”
„Но е чудесно, когато посредственият човек разбере, че да си велик, значи да си най-самотният на света.”
„Човекът е едничкото животно, което притежава вина.”
„Ти комай събори един мой свят. И сега не знам какво да издигна на негово място.”
„Някой път на човек му се ще да е глупав, за да извърши онова, което умът не му разрешава.”
„Едни деца искат да се правят на малки, други - на възрастни. Малко са ония, които се примиряват с възрастта си.”
„…длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.”
„Казват, чистата рана зараствала най-бързо. За мен няма нищо по-печално от връзки, които се поддържат единствено посредством лепилото на пощенските марки. Не можеш ли да виждаш, да чуваш, да се докосваш до един човек, най-добре забрави го!”
„Човек трябва да е много богат, за да ходи зле облечен като тебе. Бедните са длъжни да се обличат добре.”
„… Защото всичко, което съществува, е в един или друг смисъл зародишът на онова, което ще бъде.”
