На 27-ми декември отдаваме почит на житието на първия християнски мъченик Свети Стефан . Традицията повелява на този ден да бъдем с най-близките си хора около трапезата, която задължително трябва да е отрупана с месни ястия и емблематичната за празника баница с месо .
Поверието гласи, че на този ден „затваряме“ цикъла на отминаващата година и оставяме всичко там, започвайки нов период от живота си.
Семействата се събират на обща трапеза с месни ястия, пеят и се веселят. В някои краища на България на Стефановден по-младите отиват на гости при своите кумове, кръстници и по-възрастни роднини. Другаде започват празниците в чест на мишките, които продължават до Кръстовден.
Строго се спазват забраните за Мръсните дни ( Мръсници , Караконджови дни , Погани дни , Пепелни дни, Некръстени дни ). Според народния празничен календар дните от Коледа до Йордановден , когато според народното вярване, се явяват караконджоли и други демонични сили, които се мъчат да напакостят на хората. За предпазване от тях се спазват редица забрани. Всеобща е забраната да не се излиза навън нощно време (след залез слънце до първи петли), защото именно тогава бродят злите сили. Седенки и сватби не се правят, не се изработват мъжки дрехи, за да не бъдат изядени мъжете от вълците.
Възрастните не се къпят, защото водата не е кръстена (осветена). Когато трябва да окъпят малко дете, жените в 24-часов срок му изтъкават, ушиват или обличат ризка, за да не се превърне в караконджол. С вярата, че заченатото през тези дни дете ще стане лош човек, ще го залюби змей (змеица) е свързана забраната за полово общуване.
Огънят намира особено място в обредните действия през този период. Вярвайки в неговата предпазваща сила, мъжете в югоизточните райони донасят много дърва и срещу Васильовден запалзват сред селото голям огън, който поддържат три дни и три нощи. Вярва се, че всеки трябва да притури дърво в огъна, а последната сутрин да го разрови, за да пусне искри, при което нарича за плодовитост на хора и добитък.
От пепелта, останала от кадените вечери в огнището и наречена поган-пепел, посипват по двора около къщата, за да се предпазят от злите сили и демоните. Като предпазно средство се използват чесънът, който се носи зашит в дрехите. С прогонването на злите сили, които бродят през мръсните дни се свързват и обредните действия, изпълнявани от новогодишните ергенски дружини в Западна България.
Семействата се събират на обща трапеза с месни ястия, пеят и се веселят. В някои краища на България на Стефановден по-младите отиват на гости при своите кумове, кръстници и по-възрастни роднини. Другаде започват празниците в чест на мишките, които продължават до Кръстовден.
Строго се спазват забраните за Мръсните дни ( Мръсници , Караконджови дни , Погани дни , Пепелни дни, Некръстени дни ). Според народния празничен календар дните от Коледа до Йордановден , когато според народното вярване, се явяват караконджоли и други демонични сили, които се мъчат да напакостят на хората. За предпазване от тях се спазват редица забрани. Всеобща е забраната да не се излиза навън нощно време (след залез слънце до първи петли), защото именно тогава бродят злите сили. Седенки и сватби не се правят, не се изработват мъжки дрехи, за да не бъдат изядени мъжете от вълците.
Възрастните не се къпят, защото водата не е кръстена (осветена). Когато трябва да окъпят малко дете, жените в 24-часов срок му изтъкават, ушиват или обличат ризка, за да не се превърне в караконджол. С вярата, че заченатото през тези дни дете ще стане лош човек, ще го залюби змей (змеица) е свързана забраната за полово общуване.
Огънят намира особено място в обредните действия през този период. Вярвайки в неговата предпазваща сила, мъжете в югоизточните райони донасят много дърва и срещу Васильовден запалзват сред селото голям огън, който поддържат три дни и три нощи. Вярва се, че всеки трябва да притури дърво в огъна, а последната сутрин да го разрови, за да пусне искри, при което нарича за плодовитост на хора и добитък.
От пепелта, останала от кадените вечери в огнището и наречена поган-пепел, посипват по двора около къщата, за да се предпазят от злите сили и демоните. Като предпазно средство се използват чесънът, който се носи зашит в дрехите. С прогонването на злите сили, които бродят през мръсните дни се свързват и обредните действия, изпълнявани от новогодишните ергенски дружини в Западна България.
