По трационно (не)здрава логика в публичното пространство у нас отново се надигна призракът на сравнението между голямото и малкото зло.  Този път няма да соча известната на желаещите да мислят истина, че ни управлява “по-малкото” зло Борисов и компания по волята на онези, които му гласуват, защото има по-лошо и от него.

Парадоксално, но в ролята на Голямото зло се настани внушението за третия пол и Истанбулската конвенция, подкрепяна обаче по неволя от “по-малкото зло” Борисов, който не може да си позволи да бойкотира насред евроцентристкия си личен триумф по време на Председателството да застане открито на мачовските позиции, които със сигурност споделя по силата на демонстрирания от него мачизъм и популизъм, равняващ се по масовите настроения. Измисленото третополово плашило от търговците в храма на политическото влияние , някои от които се продадоха успешно на борсата на гласоп(р)одаването и сега ни управляват, трябва да може да бъде осмислено чрез въпроса: защо, по дяволите, нещо, което го няма, го има така активно в т.н. публичен дебат?

И наистина ли българите, които доста масово нямат нищо против промискуитета ( наистина опасен за живота на индивида и обществото със заплахата от предаване на болести, от последвали аборти и прочее травмиращи последици) – и които нямат също особени възражения срещу създаването на семейства и деца без брак, са сред най-големите консерватори в Европа, че намразиха с такава лекота Истанбулската конвенция без да са я чели?

Или пък тукашното население е най-податливото на континента на примитивна пропаганда на първосигнално ниво, свързано със “сексуално посегателство” върху личността  ( повече и от мюсюлманското население в Турция)?

Истината, за пореден път, се познава в сравнението. Да сравним как се отнася масата българи към действително страховития казус с ограбването на 4 милиарда лева от сринатата пред очите на всички банка КТБ.  Никак не се отнася. Няма вълнения и страсти. Протестират само лично засегнатите.https://aig-humanus.blogspot.bg/2018/01/blog-post_977.html

Защо?

Народопсихологията на нашенеца е обяснението на този феномен: лъжата за посегателството върху пола засяга емоционално и ирационално, но практически всеки човек, готов да повярва в нея. В края на краищата всеки си има пол, но не всеки си има банкова сметка ( при това в банка, която поради връзките си с властта се беше превърнала в магнит за близките до нея привилигировани ползватели или “правоимащи”, както се наричаха най-официалано по времето на комунизма ползвателите на привилегиите ).

“Правоимащите” бяха мразени масово и когато системата им рухна, целият гняв на народните маси ( временно ) се обърна срещу тях поради наивното усещане за справедливото възмездие, което ( уж) ги е застигнало. Помня колко гневни бяха колегите ми в БТА например на бурните общи и спонтанни събрания в края на 1989 г., на които бяха изнесени данни за злоупотребите на началниците със служебните автомобили за лични нужди ( моя милост, който бе избран от такъв форум да управлява агенцията на мястото на назначените от ЦК на БКП прогонени другари правеше всичко възможно да ползва градския транспорт и личното си съветско возило).

Хората наистина бяха възбудени на тема разхищения. В БТА си носехме в чантите тоалетна хартия за лично ползване, защото все нямаше пари ( както трябваше да пишем на машина на обратната страна на употребявани листа), а другарите директори прахосвали бензин!

Днес тези настроения изчезнаха като вода в пустинята на завърналата се обществена апатия, която при комунизма беше постигната от чувството на безсмислие да се рита срещу режима и ръжена. Истината за КТБ, където парите са си държали “едни тарикати”, ползващи привилегията на своите връзки, ни най-малко не вълнува нашенеца по начин, който може да генерира политически резултат. Или го вълнува , но в смисъл, че “така им се пада” на хитреците.

 

Ето така се озовахме в абсурдната ситуация най-големият грабеж ( не само в българската история) да не предизвиква възмущението на масите, които обаче с голямо вълнение се стреснаха от измислицата за третия пол, който може да изяде бъдещето на най-важната инвестиция в живота на обикновения българин – неговите деца. Тази измислица задейства автоматично механизма на самозащитата като от уроки, от черна прокоба и прочее суеверия, устойчиви явно на всякакви промени в обществено-политическото ни развитие – за да не кажа деградиране.

 

А суеверието е като русофилството, с което разболяват българите носителите на този вирус. Да си спомним още веднъж какво е казал за него основателят на социализма в България  ( т.е. основоположникът на утопичната теория за равенството у нас, възприета от масата българи под руско-съветска диктовка няколко десетилетия след диагнозата на Благоев):

“Русофилството е грубо политическо суеверие, умишлено култивирано сред народните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към предателство и национална катастрофа. Защото русофилите, плувайки безогледно във водите на руската дипломация, неизбежно и фатално правят от България едно сляпо и послушно оръдие в ръцете на руската завоевателна политика на Балканите”. („Принос към историята на социализма в България, С., 1976)

Обърнете внимание: най-яростните нашистки разпространители на лъжата за половия караконджул, изпълзял от Истанбулската конвенция, са като правило също толкова ревностни вярващи в култа към Русия, последното убежище на ретоградността и политическото суеверие в Европа, което се бори да задържи и да приюти, ако може, опитващите се да се отскубнат от вековната й прегръдка “брутушки” по суеверие.

Share on Facebook