Св. Гурий и Самон пострадали в гр. Едеса във време на гонението при Диоклетиан (царувал 284-305 г). Чрез най-ужасни изтезания ги принуждавали да турят тамян на идолския жертвеник, но християните били готови по-скоро да отидат на смърт, отколкото да извършат езически обред. По време на своите страдания те молели Господа за помощ:
"Господи Боже наш! – молел се Самон – Ти, без Чиято воля ни една птичка не загива, помогни ни с Твоята сила, опази в нас неугасимия светилник на Твоите заповеди, ръководи ни чрез Твоята светлина и удостои ни да достигнем блаженство, понеже си благословен вовеки!"

 

Господ чул молитвата на светците и им дарувал необикновена твърдост. Като претърпели страшни изтезания, мъчениците били обезглавени с меч.След няколко години, при император ЛикинийРечник, дякон Авив бил мъчен в Едеса за Христовата вяра. Тялото му било погребано до гробовете на св. Гурий и Самон, и по-късно едеските християни построили църква над мощите на св. Мъченици, които Господ прославил чрез чудеса. © Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).