Светите Никандър и Ермей били просветени със светлината на Христовото учение и поставени за свещенослужители от светия апостол Тит.
Те обърнали много елини от езическото заблуждение към Христа. За това били хванати и доведени на разпит при комита Ливаний. Когато той след дълги старания да ги отвърне от Христа не могъл да постигне нищо, заповядал да ги завържат за буйни коне и да ги гонят, за да влачат Христовите раби. Влачени дълго време, те обагрили земята с кръвта си. Телата им, удряйки се в камъни и пънове по земята, се покривали с рани и по човешкия закон те трябвало да умрат, ако Сам Господ не ги укрепявал по време на мъченията.

 

След това едва живи ги хвърлили в тъмница и ги мъчели с глад и жажда; но Господ ги хранел с небесен хляб и изцелявал раните им. След известно време те отново били доведени на разпит и когато отказали да се подчинят на мъчителя, били окачени на дърво, стъргани с желязо и изгаряни със свещи. После били хвърлени в нажежена пещ, но останали невредими, защото Ангел Господен слязъл при тях, охладил пещта и ги запазил невредими от огъня.Накрая мъчителят заповядал да забият железни гвоздеи в главата, сърцето и корема им, след което изкопали яма за тях и още дишащи ги хвърлили в нея и я засипали с пръст. Приели такава жестока и тежка смърт, светите Никандър и Ермей достигнали вечния радостен живот с Господа, на Когото слава во веки. Амин. © Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.