Във филма „Когато Хари срещна Сали” има една сцена, която със замах обяснява един от комфортите на брака. Това никога повече да не ти се наложи да ходиш по срещи и да не се сблъскваш с първоначалните разочарования, свързани с любимия, който ден по-рано си гледала със замъглени от обещания очи. Почти същото удобство дават и продължителните връзки. Ако обаче изведнъж се окажем спящи сами в леглото, нецелувани сутрин за добро утро от никого освен от образа в огледалото, може би ще ни трябва известно време да влезем в крак с новата мода в любовта.
В началото ходенето по срещи може и да ни се стори като най-омразната домакинска работа. Допускането на нови хора под завивките буквално и преносно, след като известно време сме били извън любовния пазар, може да е доста плашеща работа. Но ако си позволим да бъдем красиво дръзки, нещата може да придобият наистина приятен интимен загар.
За да вкусим от новата реколта любовен мармалад обаче, ще трябва грабнем по една лъжица и марш навън. Емоционалният майстор-сладкар няма да ни нагости с шедьовъра си, ако стоим сврени в килера с изсъхналите челадинки. Навън е пълно с възможностите на безкрая. Ако пък не искаме да се споделяме безразборно с непознати, винаги може да използваме помощ от приятел, който със сигурност държи в ръкава си някой и друг непотърсен ерген.
Колкото и да ни се ще да целунем емоцията по челото, дайте да не пришпорваме нещата. Любовта не се галопира. Да си дадем време да срещнем Нашия мъж. Това със сигурност няма да се случи за една нощ. Ако пък все пак носим гена на колумбийските сапунки, в които всичко се случва от пръв поглед и от първо любене, то не ни остава нищо друго освен да вдигнем тежки наздравици за това, че сме такива галеници на съдбата. Ако обаче сме от „по-обикновения” вид любовчии, то по-добре да сме търпеливи.
Той ще се появи и ще си струва чакането.
Каквото и да става, в никакъв случай да не се разделяме със своята добавена стойност. Нека помним какво е важно за нас и го отстояваме. Никога да не принасяме в жертва личните си вярвания само и само за да се направим „щастливи”. Все едно той ще се откаже от пиленето на гуми по булевардите или от храченето в кашпите на площада. Ако някой не ни приема с цялата ни неокепазена прелест, значи няма никакво място на любовния ни чардак.
Много е важно да подбираме на кого искаме да покажем прогореното си от самота сърце. Хайде да не се срещаме с някого само за да има кой да ни ръси паркета с ухаещи на собствен живот чорапи. Заслужаваме мъж, който наистина ще искаме. И по-добре да не търсим „перфектния”, защото няма да го намерим. Важното е той да ни кара да се чувстваме сигурни. По-добре длан като прохладен лист, отколкото тежък бицепс. Нека се принесем в любов на някого, който ненатрапчиво ни кара да се надскачаме. Заради когото искаме да сме по-добри и всеотдайни. Който да ни казва, когато сме на път да се нараним, който завива мечтите ни.
И когато настане време да се качим на отдавна прашасалата ни любовна въртележка, то нека сме горди и здравословно влюбени в себе си, преди да се споделим с Него.
