Както се казва на нов български, малко е “трики” темата за българката. Може да те подведе в истинско словесно безсмислие.
Току-що прочетох едно интервю с Лилия Маравиля за майка й. Прочетох това интервю на една българка за българската й майка и го полях с щедри български сълзи. И ще генерализирам! Защото всяка българка, която познавам, ще реагира като мен. Защото всяка е чувствителна, грижовна, топла и къщовна жена. Защото за всяка българка нейното дете си остава “чедо” и след като самото дете вече има деца. Защото не съм виждала друга майка като българската.
Преди години поживях във Виена и там се запознах с една австро-италианка. Беше се омъжила за българин и тъкмо се беше родил синът им. Както западната традиция повелява, Ева беше напуснала дома на родителите си на 18 години и оттогава се грижеше сама за себе си. Недоумяваше как следствие нашата култура детето се изнася от дома на родителите чак когато има потребност и възможност. Недоумяваше как традиционно българите “подсигуряват” децата си с жилище и гледат да не умират, преди да го направят. Как старите баби спестяват пари за погребение, за да не “тежат” на младите. За нея беше немислимо да се обади на майка си и да я помоли да гледа детето й за няколко часа. Е, не й споделих дразнещата българска нещо-като-поговорка “Който си има внуци, да си ги гледа”, но тя и без това нямаше да ми повярва. Ева ококорваше широко красивите си западни очи, когато й казвах, че по средата на най-жестоката криза в България (зимата на 1996 г.) мама и татко ми пращат пари, бурканчета с лютеница и уверението, че ако във Виена остана без работа, квартира, гадже или надежда, те ще са винаги моят дом. Ние си бяхме емигранти в Австрия и никак не ни беше лесно.
Ева имаше и австрийски, и италиански паспорт, но не й беше по-леко, отколкото на нас. Защото останеха ли пет шилинга в джоба, винаги можех да се обадя на майка ми и да чуя: “Спокойно, Миленце, ако не издържиш, прибираш се вкъщи и всичко ще е наред.” А когато Ева не знаеше как да съчетава лекциите, работата и бебето и очите й се посипваха с безпомощност, тя нямаше на кого да се обади, нямаше кой да избърше нейните очи. Казваше ми, че ако иска да се види с родителите си, трябва да си уговори среща предварително. Учудваше се как всички български момичета изглеждат добре и без да имат нито пари, нито време. Как имат сили, когато се приберат от лекции и от работа, да забъркат и любимия кекс на своите момчета. Мъжът й беше прекрасен, но дори да беше различен, мисля, че Ева щеше да се омъжи за идеята, че свързва живота си с необикновени хора.
Чувам гласа на различното мнение. Чувам го, но отказвам да мисля другояче за българката.
Отказвам да се срамувам, че българката започна да се продава. Не е от хубаво, а не е и българско. Това тя започна да прави, защото видя, че го правят другите, а българката е плаха, неуверена и никой не я е научил да се обича.
Българката е объркана. Възпитанието от преди коренно противоречи на “модерното” възпитание днес. Моята баба е учила моята майка, че първо се сервира на свекъра, след това - на мъжа, на децата, и ако остане, да сипе малко и на себе си. Никога не съм била съгласна с този начин на мислене, но се улавям, че той ме изпълва с нежност. Отказвам да се срамувам от него, защото българката го е правила от любов и уважение. Днес тя не го прави, защото прави много повече. Сутрин българката се събужда преди всички и сервира здравословна закуска - прочела е всичко по темата от БГ мама до healthy.food.com.
Докато другите закусват, тя се заема с косата си, поправя маникюра си от търкането на плочките снощи и с още няколко отработени жеста закачва на лицето си заблудата, че е спала повече от 5 часа. После води децата на училище, а на бензиностанцията сменя изгорелите крушки на колата си и се чуди дали возилото ще издържи, докато поне успее да го изплати. После българката работи десетина часа, като между съвещанията, сроковете и задълбочаващата се криза в бранша тя не може да спре да мисли дали синът й се е справил с контролното по математика. И колкото повече мисли, толкова по-виновна се чувства, че снощи не му е отделила достатъчно време, че не му е обяснила спокойно, че не му е дала нужното самочувствие, че не е достатъчно добра майка. Още по-зле - българката има българска майка, която всеотдайно се грижи за децата й, и няма ден, в който българката да не изпитва вина и пред нея. Българската майка на българката взима българска пенсия, но все някак винаги в края на месеца българката взима заем от майка си. Чудна работа е българката! Любимо й е да казва, че човек знае две и двеста. А като премине през двеста, тя продължава да учи до хиляда.
Вечерта българката се прибира, за да сготви по Йоли или по Джейми. После почита малко на децата си, ошетва къщата си, поговаря на цветята си, пише с тъга на приятелките си, които са далеч, а когато очите й започнат да се затварят, се потиска, че отново не е останало време да отвори книга. Но тя не заспива, докато не се приберат всички. Тя не спира да е там, докато и един човек има нужда от нея. И никога не е достатъчно доволна от себе си. Когато наближи 8 март, купува букетче за госпожата и подарък за своята майка. И задължително се потиска, когато някоя друга българка е успяла да ушие красива подвързия за книга за госпожата и е избродирала съвършена покривка за своята майка.
Българката нарича майката на мъжа си “майко”. Да, невинаги успява да го каже от сърце, но тя пази традицията и вярвам, че традицията пази нея.
Отказвам да се срамувам, че българката слуша Андреа, щом американката слуша Бритни. Отказвам да се срамувам, че българката често се оставя да бъде финансово зависима от мъжа си, щом самочувствието на този мъж често зависи от марката на колата му. Отказвам да се срамувам, че българката обича да прекарва с часове в мола. Защото тя прекарва с часове и в офиса, и в кухнята, и до детското креватче, и до рамото на мъжа, който, ако е късметлия, е разбрал, че неговата сила е тя.
Снимка: Пламен Петров
