Тръгнала червената шапчица при баба си, вървяла, вървяла, пътят край няма.

Жега в тая гора, не се издържа. Отворила кошницата и вътре бутилка вино, глътка по глътка, изпила си всичко ( като добрите деца) и легнала да спи.

По едно време минала кравата и к'во да види - заспалата червена шапчица. Решила да й пръсне малко мляко в устата. Таман си надвесила вимето и шапчицата се събудила и погледнала нагоре и казала:

- Mомчета, един по един, ако обичате!