И днес в българския национален телевизионен ефир се появиха видни апологетите на „визионерството” на осветения субект на руското влияние в България Ахмед Доган, за да го хвалят колко е прозорлив и стратегически дълбок ( с това, че говори за нарастващата руска сила в момент, когато Русия вече е на ръба на пропастта?!). Тази позиция, макар и превърната чрез постоянното медийно присъствие на рупорите на Москва в голяма тема, е всъщност пренебрежимо жалка. Защото при цялата раздухвана атавистична нагласа на българите срещу Турция и турците, да извадиш пред скоби един турчин ( какъвто си остава Ахмед в очите на същите тези българи) и да го величаеш като най-големият български патриот, е признак на отчаяние и задълбаване в погрешната посока.
Посоката е зададена по една единствена причина: по заповедта на Москва да се създават проблем на Турция на българската територия след като внезапно Москва и Анкара развалиха идиличното приятелство между Путин и Ердоган. За целите на таза руска война беше жертван техния Сокол в лова на наивни мишки в България, от които се иска сега да повярват, че мишеловът е тръгнал в атака по някаква своя автономна воля. А че по този начин Кремъл вкара в задънена улица българските си другари тук, това явно не вълнува особено развълнуваната от собственото си разклащане руска империя.
Един от проводниците на тази отчаяна теза беше принуден два пъти да признае днес по Нова телевизия днес, че май се задават тежки дни за ДПС ( въпреки „визионерството” на „великия стратег Ахмед”) . От думите му стана ясно, че ефектът от създаването на новата партия ДОСТ на Лютви Местан като предизвестен…успех за инициаторите, макар и поради намесата на митичен , неназован, но очевидно „външен фактор” ( когото дори не смеят да назоват, след като Анкара изпрати посланието си с прогонването на Доган и Делян от турския диван). Това първо по рода си признание уж пренебрежимата величина Местан подготвя аудиторията за разцеплението в ДПС. Един шамар от Ердоган с опакото на ръката беше достатъчен, за да се изпари арогантната надменност на проруското крило на ДПС. Ами ако големият началник от Турция реши да замахне по-силно?
Говорителите на руската пропагандна война у нас повтарят, че тук нямало никаква руска намеса. Както и друг път съм писал, това е почти буквално повторение на сюжета с Мечо Пух, който пита „има ли някой” и от отговора на страхливия Зайо от дупката „тук няма никой” мечето прави заключението, че „щом някой казва, че няма никой, значи има някой”.
Само че в нашия случай не е смешно. В ролята на Зайо изпада не мечето, а пропагандната клика на руската мечка в България. В желанието да поприкрият туловището й, стърчащо от тясната за него българска дупка, те наистина вече стават за смях. Горчив , при това.
Покачването на адреналина в средите на Петата колона у нас идва от тътена, предизвестяващ все по-вероятната руска икономическа катастрофа с всичките й смразяващи по(с)ледици за онези, които са на хранилката на Кремъл. Като гръм от облачното евразийско небе им дойде например внезапното решение Москва да си продава закупения с толкова фанфари българския анклав край Камчия. На символично ниво това звучи като „другари подводничари, спасявайте се сами, ние потъваме и не можем да ви гарантираме повече нашата неограничена подкрепа”.
Откачено би било да не виждаме скачените съдове на голямата тенденция в света, които преливат руската (не)мощ към ставащото в България. Тенденцията е такава, че световните анализатори броят дните до фалита на Русия. Дори и да го избегне някак чудодейно, и за слепите по задължение руски марионетки вече стана неизбежно видно, че Русия е дискредитирана за много години напред суровинна база на развития свят. За нея днес се говори в комплект с държави като Венецуала, Нигерия, Еквадор, Саудитска Арабия и Азърбайджан- все икономики, зависещи от добива на петрол.
Това е причината за тревогата в мравуняка у нас. Задава се голяма суша и глад след голямото плюскане на рублофилската трапеза. http://e-vestnik.bg/24438/rusiya-i-sauditska-arabiya-varvyat-kam-falit-zaradi-evtiniya-petrol/
Share on Facebook
