Жената, че си е за бой, за бой си е. Още от Библията знаем, че тя носи главната вина за първородния грях, така че, когато и да й теглиш един тупаник, все ще си закъснял.

Но все пак с развитието на цивилизованите отношения, някак си позабравихме изконната причина да се мъчим на грешния свят и се научихме да загърбваме естественото желание, което всеки мъж понякога изпитва поне спрямо половинката си – а именно да грабне една лопата и да започне да удря, където свари. И доколкото има страни, където все още боят над жени се счита обществено приемлив, то в по-голямата част от нормалния свят той е престъпление.

Затова и звучи малко странно новата законодателна инициатива в Русия, според която домашният бой над жената се декриминализира.

Странно е, че това се случва днес, в страна, в която все пак живеят бели хора, вярно предимно меланхолични алкохолици, но все пак не рунтави питекантропи, за които насилието над жени би  изглеждало някак си нормално.

Но да започнем все пак от последните, защото в тези някои страни боят над благоверната не само не е наказуем, той не е морално укорим, а в дадени моменти и желателен.

Ето какво казва в интервю известен имам от Египет:

„Аллах почита жените като им дава наказанието на боя. Пророкът Мохамед казва: „Не я бий в лицето, и не я прави да изглежда грозна.”. И виждате ли: Тя вече е почетена. Ако съпругът бие жена си, не трябва да я бие в лицето. А докато я бие, не трябва да я псува. Това е невероятно! Той я бие, за да я дисциплинира. Като допълнение, не трябва да има повече от десет боя на ден и той не трябва да й чупи костите, да я наранява тежко, да й избива зъбите и да й бърка в очите.”...

Това при арабите навярно работи, макар на мен да ми се вижда толкова урегулирано, че някак си сякаш липсва тръпката на спонтанността.

Едва ли все пак в Русия някога ще действат точно тези правила. Ако там се стигне до домашен бой, сигурно ще стане от само себе си, не с упътване в едната ръка. Прибира се руснакът пиян, мамашата му вдига скандал, той: „Абе аз мога ли...” и се почва. Всъщност навярно в много случаи тя може да го спука от бой, ако иска, но нали „бьет значит любит”.

Остава обаче въпросът какво е накарало Путин  (защото е ясно, че без него там нищо не става) да предприеме странната промяна в законодателството, която меко казано отдалечава страната му още повече от западния свят?

Да не би именно това да е целял руският президент?

Да подчертае изконната разлика и неприемането в Русия на загниващите „толерастки” западни ценности. Как по-лесно да го направи от това да разреши на поданиците си да понатупват понякога благоверните?

Нали се знае, че на запад това е основна ценност. Там да набиеш жена е по-скандално от това да нариташ дете или да вземеш захарна близалка от пе--раст.

Особено в Щатите отдавна се е стигнало до обратната крайност.

В Америка априори, каквото и да се случи в едно семейство, „набитите” са мъжете. Перверзията е не по-малка от тази при брадатите, че и по-голяма, имайки предвид, че се случва в общество, имащо претенцията да е по-зряло.

Разликата е, че там мъжът е този, който няма никакви права, освен това да се бъхти като вол, за да прехранва недонабитата си съпруга.

И ако на нея й се накриви нещо шапката, защото от тичане по задачи е пропуснал бейзболен мач на синчето или театрална пиеска на дъщерята, или пък не дай си боже, тя разбере, че е спал с някоя десет години преди двамата да са се запознали – тогава единственото му право е да си вземе две ризи и една четка за зъби и да се изнесе на мотел, като при това продължава да плаща ипотеката на къщата и всичките капризи на нервозната кучка.

Ако сте гледали „Доктор Ти и жените”, там се разглежда синдромът на свръхзадоволената американска домакиня, която откача от чувството за неудобство, че има всичко, а не е направила нищо, за да го постигне. И скучае, няма цел в живота и пр.

Но не си мислете, че това означава някакво съчувствие към нещастния й мъж – не, просто, когато той се прибере капнал от работа и с надеждата за малко спокойствие, тя ще го довърши с киндилиците си. И, разбира се, ще трябва той да й плаща посещенията при психоаналитика, груповите сеанси и прочее, а най-вероятно и него ще помъкне в малкото му свободно време, за да "вършат неща заедно".

Така че, понякога може би е по-добре да си арабска съпруга, отколкото американски съпруг. Във всички семейства по света явно все някой отнася боя.