От седмица България говори за тенис. И за Григор Димитров се говори, доста повече от обикновено. Мнозина се вълнуват от мачовете на най-добрия ни тенисист на родна земя, вълнуват се и от хората, които го подкрепят в „Арена Армеец“. И в това няма нито нещо странно, нито нещо лошо. Нека се говори за спорт, за български спортист и такова голямо спортно събитие на българска земя.
Само след часове, след 17:00 в неделя следобед Григор Димитров ще излезе във финала на тенис турнира Sofia Open срещу белгиеца Давид Гофен и ще се опита да го спечели. Ще се опита да запише поредна победа на българска почва. Шансът да изпълни намеренията си е огромен.
Да, победата в никакъв случай не е гарантирана, но е важно, че Гришо стигна до спора за титлата. Важен е и начинът, по който го направи, и не става дума само за представянето му на корта в „Арена Армеец“.
Би било мечтан край на състезанието, първата ни ракета в тениса да вдигне титлата, но дори да не стане, целият турнир вече има смисъл.
Ден след ден в рамките на изминаващата седмица Григор Димитров показва по малко от себе си. От първите минути на престоя си в България за Sofia Open, Григор е такъв, какъвто ни се иска да го виждаме винаги – усмихнат, позитивен, търпелив и с отворено сърце към цялата лудница, която се завъртя около него.
Такъв е от появата си на летище София и е показателно, че не само не подмина спрелите го за автографи и снимки хора, но видяхме усмихнатото му лице на снимките.
Любимата социална мрежа на българите - „Фейсбук“ преля от коментари за Григор, от снимки на всякакви хора, успели да се доберат до най-добрия ни тенисист за снимка. Едва ли той самият има представа колко хора успяха да се наредят до него усмихнати и развълнувани.
Не помня някоя снимка от последните дни, на която Гришо да е намръщен или с физиономия на досада. Това също е показателно.
Показателно за това, че Димитров дойде в България с желание и открито сърце.
„Представях си гледката от залата на мача с Гаел Монфис“, каза Григор на пресконференцията след първия си мач с Йежи Янович, спечелен доста трудно.
И стана ясно, че е запазил точно този спомен, който се надявахме – пълната зала, аплодисментите, викът „Обичаме те, Гришо! България е с теб“, когато не намираше думи да опише вълнението си и отговорът „И аз ви обичам. И никога не съм ви напускал“.
От случилото се на турнира до тук, изглежда именно този първи мач бе най-труден за Григор Димитров по пътя към финала.
Смея да вярвам, че в хода на този мач Гришо усети какво е да си у дома си. Какво е да играеш пред хора, които силно искат победата, колкото и ти. Какво е, когато се молиш, както той се изрази за един от решителните моменти - „Да вкара първи сервис“, да се молят с теб или когато адреналинът ти скочи след добър удар и спечелена точка, да усетиш наелектризиращата емоция по трибуните.
И днес Григор Димитров също ще има това щастие. Да застане срещу съперника си – не сам, а с 12 хиляди зад гърба си. И ако спечели мача, ще го е спечелил именно с тази подкрепа.
Ако го загуби, разочарованието разбира се ще е голямо и за него, и за хората по трибуните. Но пак ще знае, че са споделили неговото разочарование и съжаление.
Защото този финал е колкото за Григор Димитров, толкова и за хората, които ще отидат да го подкрепят в залата и за всички тези много повече от 12 хиляди души, които ще му стискат палци пред телевизионните екрани, слушайки радио или проверявайки резултата на мача му в интернет.
Затова забравете малко за безумната дискусия колко разбираме от тенис и дали се излагаме пред чужденците.
Ако имате щастието да сте си купили билет и ще заемете своето място в залата, просто отидете в усмивка в залата. С цялата си положителна енергия и с желанието си за победа. Вземете си българското знаме и го развейте в залата. И без това нямаме кой знае колко поводи за това в спорта.
Един от най-ярките ми спомени като журналист е от финала на Европейското първенство по баскетбол през 2005-а година в Белград между Гърция и Германия. Помня, че в първия момент при влизането в 20-хилядната „Белградска арена“ почти повярвах, че съм в Гърция.
Насред Сърбия, цялата зала бе в гръцки знамена. Всички гръцки фенове бяха донесли знамена на родината си. Просто нямаше как отборът на Гърция да загуби в подобна обстановка. Така и стана...
Не, не правете сравнения на спортовете. Тук не става дума за баскетбол или за разликата с тениса. Става дума за това - да подкрепяш твоите хора!
Затова ми се иска да видим „Арена Армеец“ в бяло-зелено-червено.
И за Гришо, и нас самите. За положителната емоцията, която ще ни донесе. За споменът, който ще ни остане.
И, ако Григор Димитров победи, ще е идеално! А, ако загуби, той ще знае, че дори, когато играе на другия край на света, пак има подкрепата на родината си. А всички в залата ще знаят, че са споделили битката със спортиста, който често ги кара да се чувстват горди с постиженията си.
