Нервен, мрачен, небръснат, трескав, мълчалив. Така свидетели описват убиеца на Кръстника - Стефан Въжарски. Той е осъден на доживотен затвор с право на замяна и е прибран в единична килия в Бобов дол. Преди време е преместен в затвора в София. Има право на 2 свиждания в месеца. Според решението на съда трябва да плати над 200 000 лв. кръвнина на близките на убитите и на двамата ранени от куршумите му, но това едва ли ще стане. В затвора Въжарски не работи.

Той е арестуван веднага след стрелбата в Симеоново в нощта срещу 20 декември 1998 г. Обвинен е не само за смъртта на Карамански и гарда му Драгомир Драгнев, но и за опит за убийство на бившия полицай Марин Маринов и Георги Чочов - Лестъра. Маринов е пронизан с 3 куршума, а Лестъра е ранен по-леко.

“За нас всичко е ясно - поръчково убийство. Дали са му на Въжарски пистолет и са му казали кого да убие”, заявява малко след убийството бащата на Иво Карамански - Александър, вече покойник. Но скоро става ясно, че поръчители няма. Убийството е битово и на лична основа. Въжарски е отведен в следствието към 10 ч на 20 декември. Дълго отрича да е убил Карамански, после признава, но сменя версиите си поне 4-5 пъти. Едната е, че е бил пребит от хора на Кръстника заради 5000 германски марки. Друга гласи, че бил принуден да прехвърли акциите си във фирма “16 партизани”. Трета, че е действал при неизбежна самоотбрана. Но те са отхвърлени от разследващите.

По делото има показания, че Лестъра е набил Въжарски, след като онзи му ударил шамар и превъзбуден от алкохола и дребни дрязги, тръгнал да гори с електрическа печка краката на Александър Манолов. Манолов бил извикан в Симеоново, след като приятелката му Надя се оплакала, че я бие. В едно от интервютата си за “24 часа” от затвора Въжарски заявява, че е убил Карамански, но не и Драгнев. “Помня, че стрелях, но срещу кого и как - не знам”, кълне се той при срещи с журналисти. Пише жалби, включително и до главния прокурор, да му преразгледат делото. Като повечето лишени от свобода се жали, че съдебният процес срещу него не бил справедлив. Не били разпитани всички свидетели и не били проверени всички доказателства.

Докато го разследват, Въжарски лежи в една килия с Иво Недялков, шеф на фирма “Ийст уест”. На него казва, че бил изнудван и бит и че не си спомня какво точно е станало в оная нощ. Имал ярък спомен само за простреляната глава на Карамански. С Кръстника се запознават случайно 10-ина дни преди убийството. Виждат се няколко пъти между 10 и 19 декември покрай идеи за общ бизнес, свързан с отварянето на погребално бюро и ремонт на дискотека. Срещите стават чрез Лестъра. Той и Стефан се знаят от деца, но не са се виждали 15-ина години. Един от свидетелите на убийството твърди, че Въжарски цяла вечер се заяждал ту с един, ту с друг. Налетял да бие гост във вилата, на друг излял уискито в купата за лед По едно време почнал да се въргаля и си загубил телефона. Карамански обаче не искал да го бие, защото били замляци.

Въжарски е роден в Дупница. Баща му, инженер по професия, загива при трудова злополука в рудник “Бабино” в Бобов дол, когато Стефан е на 4 г. Майка му Катерина по онова време е специалист в “Минстрой”. Бащата на Карамански - Александър, пък е от дупнишкото с. Бистрица. В биографията на Въжарски преди стрелбата има два смущаващи случая. Разказва ги преди години следователят Емил Иванов, който води делото за убийството в Симеоново. При единия Въжарски пребива жената, с която живее. Кара я извън града, мушка я с нож, за да принуди майка ѝ, управител на клон на ДСК, да му отпусне кредит. Делото обаче по неясни причини е прекратено. Въжарски го нарича “манипулация”.

Две години по-късно - през 1997 г., той, според Иванов, отвлича бизнесмен от Дупница. Държи го една седмица във вила в Симеоново и го тормози, за да му прехвърли акции от фирма. Обвинителният акт срещу него за убийството на Карамански е внесен в съда през 1999 г. Единственият пряк очевидец на разстрела е рожденикът Борис Хитев, тогава студент. Карамански и хората му отиват там по предложение на Въжарски. Хитев потвърждава при разпит, че Въжарски е насочил пистолет към Карамански и е натиснал спусъка 2 пъти. Преди това двамата мерят сили на канадска борба, но Въжарски е победен и това катализира агресията му. По едно време той посяга да извади нож от колана на Карамански, но е повален от гард на земята и отнася няколко ритника. Медицинска експертиза показва в съда, че в кръвта на Въжарски е имало 1,85 промила алкохол.

Според разследването, като пийне, той става раздразнителен, избухлив, отмъстителен. Кръвните му проби са взети 11 часа след убийството, но лекарите казват, че изследването е с висока степен на точност. След убийствата Въжарски отива в дома на своя приятел Йордан Андреев, защото знае, че той има познат полицай. Страхува се, че ако се предаде, може да го пребият.

Делото започна на 3 април 2000 г. Гледа се от 5-членен състав с председател Антон Станков, но след като той става правосъден министър, е поето от друг състав и почна отначало. По време на разпитите Въжарски често се подсмихва и клати глава неодобрително. След като го осъждат на решетки до живот, приема съдбата си. В килията разправял, че “затворът не тежи”, но с годините почнал да мисли, че не е трябвало да убива Карамански. “До живот - до живот. Излизане няма”, казва той през решетките. Но надеждата му, че един ден може да го помилват, не е изгубена.