– Г-н Акрапович, вече свикнахте с обстановката в българския футбол. Как оценявате нивото на първенството и по-специално предизвикателството, което приехте, заставайки начело на Локомотив (Пд)?
 – В българския футбол и има качество, и няма. В някои сегменти нивото е налице, в някой трябва да се работи, за да се подобрят нещата и да се сравняват със ситуацията в Германия, където съм прекарал най-дълго време от моята кариера. Мога да кажа, че тук има недостатъци, но те могат да се поправят с работа с младите. За качеството на работата най-отговорни са треньорите, които работят с юношите. Те трябва да учат децата на елементарна техника и тактическа грамотност. Това може да се поправи. Качеството обаче зависи от парите, които имаш. Видяхте, че Лудогорец бе по-добър от Хофенхайм в мачовете от Лига Европа. В Германия обаче отборът се планира от сега за следващия сезон. Имаш всичко планирано, с какъв отбор ще започнеш подготовка през юли за следващия сезон. В България такава ситуация няма. Тук отборите се сглобяват и по време на сезона, а и чак в края на сезона. Това е най-големият проблем и го има и в Македония, и в Хърватска, и Босна, и във всички страни от Балканите. Много е трудно да се работи, но ако харесваш професията си нищо не е трудно. Аз съм много щастлив, че мога да работя в Локомотив и да развивам своите идеи и да се опитвам да ги предам на футболистите, с които работя.

– Това, което си представяхте за ситуацията в клуба съвпада ли с реалността?
– Аз съм тук, за да променя нещата към добро. Първата цел бе да променим стила на отбора и хората да са доволни от това, което Локомотив прави на терена. Това е борбеността, движението по терена, тактическото поведение… Мисля, че сега успяваме и играчите разбират какво поведение на игра е нужно, за да допада и на мен като треньор, и на феновете. Те харесват агресивен футбол, атакуващ, мъжки футбол… Важно е след мач да не може да казваме, че не сме се движили, както трябва и че не е имало мотивация. Винаги трябва да показваш мотивация и движение, дори да ти липсва класата. Това трябва да е основата, над която да надграждаме. В клуба може да се променят доста неща. Говорим с президента, че трябва да се мисли за бъдещето и да се привличат млади играчи. С новия шеф на школата Митко Палазов се разбираме много добре. В контакт сме всеки ден и по два три часа говорим за това, как да тренират юношите, за да могат да са полезни за първия отбор и да отговорят на изискванията, които имам. Трябва да направим така, че аклиматизацията им в мъжкия отбор да е по-лесна.

– Значи усещате доверие и подкрепа да работите по-дълго на „Лаута“?
– Със собственика се разбрахме за договор до края на 2019 година и може да се продължи, ако е и в мой интерес, и на клуба. Дори да е само до тогава, искам да свърша такава работа, че когато идвам хората да казват, че съм донесъл нещо ново, нещо позитивно… Не искам да говорят за мен, че не съм направил нищо. Искам да науча младите играчи на модерен футбол и да им дам възможност да се развиват.

– За първи път работите с български футболисти, какви са впечатленията ви от тях и от техния професионализъм?
– Трябва време, за да се схване как мислят българите. За мен беше ново. Играл съм с двама играчи – Веселин Геров и Цанко Цветанов в Германия впечатлението ми, че сте много любезни и сериозни момчета. Тук като дойдох трябваше да свикна с тия, които работя и те да свикнат с мен. Аз също не съм перфектен и си имам кусурите. Но искам да опозная и да разбера какви хора са срещу мен, за да може да направя така, че да съм им полезен, а и те да помогнат на мен. Същото е и в Хърватска, и в Босна, и в България. Говорим близки езици и мислим по един и същи начин. Ситуациите в клубовете също си приличат.

– Има ли напрежение от това, че чужденците станаха доста на „Лаута“? Някои от тези, които напуснаха се изказаха остро и дори грубо по ваш адрес?
– Мисля, че атмосферата и отношенията между играчите са отлични. И се радвам, че обстановката в тима е позитивна. Най-големият ми принос до момента мисля, че е в тази посока. Това, което си говорим, когато сме всички заедно, ме мотивира да работя още по-отдадено и сериозно. Всички играчи, които напуснаха не си тръгнаха по еднолично мое решение. Това бе общо решение и със спортния директор, и с всички в клуба. Говорихме си и бяхме категорични, че е нужна голяма промяна. Някъде надделя това, че търсихме по-добро качество, а някъде това, че искахме да имаме по-млад отбор. Няма нищо лично към никого. Това е професионална работа. Нормално е да има засегнати. Ако някой и от един ден не е в отбора, вече не ме интересува.

– Може ли да гарантирате, че всички нови привлечени футболисти са гледани и избрани от вас?
– Категорично. Времето ще покаже дали сме допуснали грешки или не, но за всички сме преценили, че могат да са ни полезни. В Германия не се взима футболист, ако не си го гледал 5-6 пъти и не си го проучил детайлно. Тук е ясно, че не може да имаме цялата информация, нямаме много време и появили се шанс да вземем някого, решаваме бързо. Някой според визитките, но други според преценката, която имаме аз и щаба ми. Елитон например дойде по препоръка и изкара проби. Всички казахме, че в него има нещо и в крайна сметка го взехме. Игра мач, бе 10 дни на тестове и сега е един нелош играч от Първа лига на България. Така беше и с Аралица. В тяхно лице имаме двама млади футболисти, които са вдигнали малко нивото на отбора. Имаме качество в лицето на Димо Бакалов, Марчев, Умарбаев, но с тези двамата мисля, че то е още малко по-добро.

– А има ли някакъв проблем с адаптацията на Филип Михалевич, към който като, че имаше по-високи очаквания, след като само преди около година бе част от Динамо Загреб?
– Останахме без нападател и нормално трябваше да вземем двама. Дойдоха той и Аралица. Накрая на подготовката Анте играеше постоянно на добро ниво и всички останахме доволни. Той се утвърди като титуляр, но Филип продължава да е мотивиран и да работи за своите шансове. Може би бе и малко разконцентриран, тъй като наскоро му се роди син, но със сигурност той има качества и потенциал. Спокойно сега можеше да ме питате и защо Аралица е на пейката. Имаме отбор и аз съм доволен, че има конкуренция. Не могат да играят по двама на пост.

– Семейството ви живее в Германия и там прекарвате повече време, но сте наясно със ситуацията в Босна. Какво ще кажете за националния ви отбор, с който България ще играе контрола?
– Аз съм си босненец, голям босненец и всички го знаят това. Играл съм с голямо удоволствие за Босна и винаги, когато имам възможност ходя там. Във футбола имаме големи таланти, които стигат до големи клубове по цяла Европа. Няма какво да говори за Пянич, Джеко, Колашинац… Това, което много ме радва е, че сега имаме и треньор, който иска да направи стил, какъвто е нужен за тези играчи. Познавам Просинечки, приятели сме и знам какъв футбол иска. Той направи успешни неща с Азербайджан и е много сериозен човек. Като треньор има идея и мисля, че те ще пасне и като игра, и като стил на Босна. Ще отида на мача да се видя с него.

– Приятел сте с Ивайло Петев, който ви свърза с Христо Крушарски, какво ще кажете за ситуацията, в която той изпадна в Кипър?
– Говорихме по телефона. Винаги е сложна ситуацията с треньора. Това е най-тежкия пост на света. Трябва да правите така, че да са доволни и фенове, и журналисти, и играчи, и управа, и всички около… Ако не успееш да ги направиш доволни, само ти го отнасяш. Всички те остават, но ти си тръгваш и носи понасяш отговорността. Това е много трудно работа, но ако я харесваш това е най-хубавата работа на света.

– Мислите ли, че Локо можеше да спечели повече точки под ваше ръководство, или постигнатото отговаря на показаното?
– Със сигурност срещу Септември можехме и да бием, но е факт, че младият отбор трябва да се учи да вкарва ситуациите си. Първият ми мач срещу Левски също можехме да вземем точка, тогава ни вкараха в последната минута. Срещу Витоша трябваше да спечелим. При домакинството на Берое имаше стопроцентова дузпа, която не ни дадоха… Има доста такива ситуации, заради които си мисля, че беше възможно да вземем 5-6 точки повече, но такава е ситуацията и продължаваме напред. Мисля, че сме в положение да се борим за седмото място и за участие на бараж.

– Добре ли е, че попаднахте в по-лесна група за плейофите и на практика сте сигурни за едно от първите две места, или пък това може да доведе до отпускане?
– За нас най-важното е да имаме време да работим върху негативните страни в играта ни. Момчетата ще имат и повече време да се опознаят, защото имаме и нови играчи като Булят, за който съм много щастлив, че успяхме да го вземем при нас. Момчетата го приемат и се вижда, че има класа и иска да помогне. Младите могат да се учат от него все пак е бил и национал на Хърватска.

Людмил Христов