Човещината тотално изгуби битката във войната за импресии, която се води под тепетата. В това за пореден път се убедихме днес, когато 40 годишен мъж бе ударен от лек автомобил на едно от кръстовищата на Централна гара. Двете най-големи медии в Пловдив тотално забравиха, че този човечец има роднини, че шофьорът, който впрочем според очевидци е минал на зелено, има семейство, което на всичкото отгоре е в колата му. Водещото заглавие в едната медия е, че съпругата на шофьора е крещяла по репортерите "Не снимайте", забележете, докато е прегръщала в скута си двете си деца. Другата пък отбеляза, че "за съжаление момчето (читател), което им е подало сигнала, не успяло да направи снимки"?!

 

Не я е срам тази майка! Да скрие децата си от отрудения фоторепортер! А трябваше да им бръкне в очите, за да ги разплаче, че той, репортерът, да направи хубави и драматични кадри.

 

И така ден след ден, НИЕ медиите експлоатираме човешката мъка и я ползваме за стока. Ръфаме от плътта на хората, като от мазна баничка за закуска! Караме бясно и дори и ние самите спираме на тротоари и велоалеии в опитите си да сме първи със снимки от катастрофи с или без жертви. Главни редактори ни крещят по телефоните: "Кръв няма ли? Снимай поне локвата! Бързо, пращай... Браво!"

 

А можем да сме полезни! Едната от гореспоменатите медии направи нещо страхотно. Започна да показва снимки на паркирали баровци и небаровци върху паркоместа за инвалиди. Другите завидяха за удара и идеята им, и започна едно снимане на автомобили всеки ден. Кой, къде паркирал, на тротоар, на велоалея, на зелена площ и т.н. Нито един репортер обаче не изчака провинилия се шофьор, за да го пита "Защо?" Щото го мързи ли, щото наистина е селяк, както най-често е описан в заглавията, или защото детето му на задната седалка е повърнало или пък се задавило, нещо се е случило ли или някой е имал нужда от помощ. Или защото и той самият е репортер от някоя от десетките медии и бърза ли бърза да снима някоя човека драма, грешка, провинение. Не ни пука!  Важно е, че минавайки - го щракнахме! Какво ни интересува, колко време ще престои там "селянинът"? И не ни пука, защо е спрял там. Углавен престъпник, спрял върху велоалея! Точка! Та това са си няколко хиляди импресии! За изтърване ли са? Той да се обяснява после пред близки и познати, защо. Не пред НАС медиите. НАС не ни интересува, нали го снимахме и показахме.

 

П.С. Преди години, когато прохождах в занаята, работих във вестник Марица. Една вечер водещият броя стои на бюрото ми и се вайка, че му трябва още едно "парче" за първа страница. Псува, пъшка, охка... А аз седя и чакам да ми каже, кое да поставя на страницата. А той преглежда, ли преглежда труда на десетки журналисти и се чуди! В един момент телефона звъни. От отдел "Външна политика" му съобщават за потънал туристически лайнер. "Супер", изкрещя колегата! "Това ще сложим", нареди ми! Огън пламна в очите му. Почуства облекчение! А след минута посърна. Бивш музикант, в него проговори човекът. Досети се, колко много негови приятели работят именно на такива кораби. Заряза всичко и отиде да върти телефони, да провери, дали не е изпратил някой негов близък завинаги с крясък: "Супер!"

 

Идеята ми е: Малко повече човещина, Колеги! Познавам ви всички до един и знам, че сте стойностни хора, с добри сърца, с прекрасни семейства и много приятели!