1. Четвърта Неделя след Пасха - на Разслабения (т.е. на освободения от болест - б.а.) - В древния Йерусалим при така наречените "Овчи порти" се намирала къпалня (нейните останки са открити при археологичеки разкопки през 1881 година). Наричали я Дом на милосърдието, на еврейски Витезда. Тя имала пет притвора (отделения), пълни с множество болни - слепи, хроми, нещастни. Те стоели там и чакали чудото - да слезе Ангел Господен от небето, да раздвижи водата, за да стане тя целебна. Който успеел да влезе пръв в лечебната вода непременно щял да оздравее, независимо от каква болест страдал.

Сред множеството имало един човек, който чакал цели 38 години. Като узнал за дългото му боледуване, Иисус Христос го запитал: "Искаш ли да оздравееш?" Болният Му отговорил: "Да, но си нямам човек, който да ме пусне в къпалнята, когато се раздвижи водата". Иисус му казал: "Стани, вземи одъра си и ходи!" Човекът веднага оздравял, взел одъра и си тръгнал.

На това чудо Господне е посветен и празникът, наречен Неделя на разслабления (т.е. на освободения от болест). Разслабленият чакал цели десетилетия, измъчвал се от непоносими страдания, но нямало човек, който да се трогне от мъките му и да му помогне. Всеки бил зает само със себе си, затворил се в своите лични интереси и не виждал нищо извън тях.

Преди идването на Христа никой човек не виждал, че наред с него съществуват и други, подобни нему човешки същества. В онези времена като морална норма била призната тази на епикурейците (последователи на учението на Епикур). Те смятали за висше благо и цел на човешкия живот личното удоволствие. Не е чудно, че такъв човек е загубил своето достойнство и своята човечност. В този смисъл са верни думите на евангелския разслаблен, който казал, "че си няма човек", т.е. такъв, който да притежава човещина и да се смили над него.

2. Свети мъченик Акакий - Когато излязла повеля от римския император Максимилиан (305–311 г.) да бъдат принуждавани християните да се покланят на езическите богове, началниците на полковете повиквали при себе си всички служещи в тяхното ведомство, за да узнаят има ли между тях християни. В един полк стотникът с висок глас заявил на началника, че той от детинство е християнин и нява да се отрече от вярата си. Всички старания да го склонят да се отрече останали напразни. Тогава го свързали и отправили при воеводата Вивиан. Този християнин се казвал Акакий.

На увещанията на воеводата, Акакий отговорил с твърдо изповядване на вярата си. “Аз ще заповядам жестоко да те мъчат – казал воеводата, - ако не послушаш царската повеля и не се поклониш на нашите богове, по чиято милост царете царуват и победителите тържествуват. Нима ти мислиш, че си по-умен от всички ни? Вразуми се и престани напразно да се надяваш на човека, наричан Христос, Който по закон бил осъден и разпнат!”. Воеводата дълго увещавал Акакия и се стараел да промени неговите убеждения. Но младият християнин, просвещаван от Светия Дух, му отговарял с мъдрост и непоколебима твърдост.

Разгневеният воевода заповядал да усилят още повече мъченията на Акакий, но с нище не можал да победи вярата му и да го склони да се отрече от Христа. След изтезанието той бил затворен в тъмница. Една седмица по-късно воеводата получил повеля от началника си да пристигне в гр. Византион и да доведе със себе си престъпниците, за да бъдат съдени. Воеводата взел и Акакия заедно с другите. Изнемогващият от рани, от дълъг път и от жажда мъченик с вопли зовял Господа, като Го молел за помощ; и внезапно се чули от небето думите:”Бъди мъжествен, Акакий!” Тия думи чули и някои от спътниците на Акакий, които паднали пред нозете му и го молили да ги научи на закона Христов.

След една седмица Акакий бил повикан на съд. Като го видял здрав и бодър, воеводата започнал да мъмри стражаря, че той за пари е пускал при затворника роднини и приятели, които му донасяли всичко нужно. И стражарят и всички затворници разказали на воеводата за чудните посетители, които всяка нощ се явявали в тъмницата, където е затворен мъченикът. Воеводата предал отново акакий на жестоки изтезания. Но когато всичко се оказало напразно, той решил да го изпрати на тракийския управител Флакин. Той му написал писмо, в което обяснил, че не бил в състояние да склони тоя войник да изпълни царската воля и затова го праща при прекия свой началник, който има по-голяма власт. Тракийският управител затворил Акакий в тъмница, но по ходатайството на жена си, която била християнка, не го подложил на мъчения. Като прочел в писмото на воеводата сведенията за страданията на Акакий, тракийският управител разбрал, че е невъзможно да го склони да се отрече от Христа и го осъдил на смърт. Флакин бил толкова удивен от непоколебимата издръжливост на мъченика при страшните страдания, че дори строго укорил Вивиана, че е подложил на такива мъчения един римски офицер, а не го е осъдил и предал незабавно на свърт.

Изведен вън от град Византион – бъдещия Цариград, светият мъченик бил посечен с меч на 8 май 303 година. Християните благоговейно погребали тялото му.