В едно село купили трактор. Той бил гордостта на селото. След като орал два дена с трактора селските ниви, на третия ден Бай Петър тракториста го обърнал в блатото, понеже бил пиян и трактора потънал. Събрало се цялото село начело с кмета и седнали да мислят наказание за Бай Петър. Пръв станал най-коравия в селото – Крум Ковача и казал:
– Предлагам, да го хванем, да го вържем на мегдана и да го е*ем всички поред. Да го разцепим като диня! Да му скъсаме г*за! Да му е за урок!
Станал кмета и казал:
– Не става Круме! Това и аз го премислях като вариант, но не става. Ще вземе да се обиди, да го приеме прекалено лично, да ни се разсърди и да си тръгне от селото… А ни е само един тракториста. Не става, други предложения?
Станала леля Мара и казала:
– Предлагам да го глобим. Такава глоба да му треснем, свят да му се завие…
– Не става! Той няма пари за ракия, каква глоба! Ще вземе да си тръгне и после какво, само един ни е…
Пак станал Крум Ковача:
– Аз предлагам, все пак да му пръснем г*за, да го разцепим, като хастар да го разпорим и да цъфне кат майска роза отзад…
– Стига бе Круме, ще вземе да си вдигне чукалата. Не става, казах ти вече, тракториста ни е само един. Кой ще оре после?
Станал кръчмаря и казал:
– Предлагам да му хвърлим един бой! Ама, да го разсипем от бой…
– Не става бе, ние хубаво ще го набием, ама ако след това си тръгне? После какво, не става и така!
За трети път станал Крум Ковача:
– Тогава, предлагам да на*бем овчаря, ама да му съдерем г*за от е*ане. Да го отпорим мъжката, да му скъсаме халката…
Настъпила гробна тишина. Всички гледали ту Крум Ковача, ту кмета с недоумение…
– Хубава работа бе Круме! И защо овчаря? Той какво общо има?
– Нищо общо няма, ама поне имаме двама овчари…
