Над 50% от търговците на екологично чисти храни са измамници. Те спекулират с производството на био храни, но няма нормативна база, чрез която те да бъдат санкционирани. Основно измамите с храни започват от етикета–името и съдържанието, които са написани така, че потребителят да бъде подведен и да закупи нискостойностен продукт срещу висока цена. Това стана ясно в рамките на дискусионен клуб „Измама с храни, злоупотреба с информация за храни и влиянието върху здравето на потребителите” в рамките на агро мегафорума в Панаира в Пловдив, предаде Монитор.
Затова според него в новия закон за храните трябва да има текст, че търговия с храни по интернет могат да извършват само търговци или производители с реални обекти. „Потребителите у нас системно са заблуждавани, че купуват изворна вода, а на практика им пробутват минерална, която не е подходяща за ежедневна употреба от деца и бременни. В някои минерални води има високо съдържание на хлор, което може да застраши здравето на подрастващите”, каза Таня Стоилова от Съюза на производителите на безалкохолни напитки.
Напоследък на пазара се появили варено-пушени пилешки бутчета от крила. Сред рибните деликатеси оцветен ерзац хайвер се предлагал като натурален черен или червен хайвер. Примерите даде проф. Йордан Гогов - член на Експертния съвет на Асоциацията на месопреработвателите в България. „Различни океански риби се обявяват като черноморски. Рибните филета от акула се представят за филета от есетрови риби. Примерите могат да продължат с фалшификациите на многозърнест и ръжен хляб, имитации на пчелен мед, шоколад, маслиново масло и винен оцет”, каза проф. Гогов, който уточни, че освен в наименованието на продукта, измами има и в съдържанието на вложените в него съставки.
Омбудсманът Мая Манолова обърна внимание на биохраните, където често стават измами със съдържанието. От своя страна земеделският министър проф. Христо Бозуков посочи, че в момента се прави проект за нов закон за храните със завишени санкции за злоупотребите с продукти.
