Ако не броим онази реплика на Радан Кънев за “бай Кой”, никой съвременен български политик не е правил през последните години опит да се изправи срещу статуквото с радикален език, както вече го направи вицепремиерът Валери Симеонов. Защото фундаментът на статуквото е подмазваческото отношение към политиката на Москва като свещена крава. Симеонов направо я закла с изказванията си по отношение на “ второразрядното ченге” Гундяев, превръщайки се в единствения български политик с реално влияние в обществото ( чрез своя пост засега), който наистина защити България от руската агресивност на принципа “ на зло куче, зъл прът”.

Когато заявих в интервю за германско-френския телевизионен държавен канал Арте, излъчено в Германия и Франция на 15 януари по повод началото на българското европредседателство, че България се отличава от всички страни в ЕС по факта, че няма нито един политик във властта, който да изрази критична позиция спрямо Кремъл, бях убеден в правотата си. Но Симеонов ме опроверга сега и нямам проблем да призная този факт, произтекъл от развитието на ситуацията.

Да, изключението потвърждава правилото, но няма да е справедливо да не отбележа новината. А тя е: в България се открои, макар и в лично и символично качество, реална опозиция и на властта, и на опозицията по най-важния въпрос, свързан с българската еманципация от рублофилската ни комплексарщина.

За разлика от онези, който правят уговорката, че езикът на Симеонов бил непремерен, макар да бил прав по принцип, съвсем не смятам така. Време беше някой да отвърне на език, разбираем за наглите руснаци, от рода на Решетников, който си поръчва “чистка” на българския елит без да му мигна кагебисткото око.

Или на депутата Пьотър Толстой, който се изгаври с българите, като с крепостни селяни, които Русия си пазарува.

Или на вицепремиера Рогозин, който не веднъж се подиграва на България по какви ли не поводи.

Или на Жириновски, който крещеше обиди в телевизионно предаване по адрес да друг български президент.

Или на Мария Захарова  от външното министрество- заради надменните и подмятания по български адрес.

Или на самия Путин заради подигравката с произхода на азбуката му от “македонските земи”.

Или на всички многобройни други политици и пропагандатори за систематичните им презрителни подмятания към България като “предателска” и “неблагодарна” на Русия страна.

Реакции срещу някои от споменатите по-горе руски гаври е имало, но винаги те са били “премерени”- в смисъл, че на непремерените руски шамари тук отговорите досега бяха като на напердашен слуга, който не е съгласен да го бият, но не смее да се оплаче прекалено шумно. А премирът Борисов направо си изпроси още бой от Лавров, когато руският външен министър се провикна по негов адрес, че трябва да се срамува заради спирането на “Южен поток” ( от страна на Путин), на което Борисов отвърна лъчезарно, че уважава Лавров като “най-добрия дипломат на света”.

Който се държи като слуга, ще бъде третиран от господаря си като слуга. Видя се от “премереното мълчание” на президента Радев и от колениченето на Илияна Йотова пред Гундяев. Скъсаха се да му се мазнят, а той се отнесе с тях с “опакото на ръката си”, която Йотова раболепно целуна преди това.

Нищо не оправдава други постъпки на Валери Симеонов досега ( да не ги изброявам, известни са), но той постигна пробив в дебелокожието на вездесъщата русофилщина у нас чрез демонстрацията, че е възможно да се опълчиш на неписаната забрана да размахаш прът на злото руско куче, свикнало да глозга безнаказано българските кокали. От години търдя, че онзи политик, който направи това, ще заслужи уважението на българите, които се чувстват непредставени в политиката поради факта, че не виждат никой да се противопоставя реално на заплахата от Изток.

 

Симеонов е в противоречивата позиция да не може да бъде определен като защитник на европейската ни ориентация заради ред изяви, които с основание скандализрат европейските ни съюзници. И все пак той направи заявка, която му спечели уважението на притихналите до отчаяние български граждани пред системното руско нахалство, което се разпорежда безнаказано в България.

Остава сега Сименов да се произнесе и за необходимостта от демонтиране на унизителните съветски монументи, пазители на спомена за съветското робство и ще бъда обезоръжен пред собственото си твърдение, че който и да направи това, ще се докаже като обединител на българските патриоти в днешно време. Ако направи това неговото влияние ( за което вметнах в началото, че на този етап е предимно институционално, т.е. временно поради поста му), ще се трансформира в нещо повече: в алтернатива на русофилщината що вилней над бащино ни огнище.

Или искам прекалено много дори и от него?

Впрочем, след като Симеонов показа, че има живот и след противопоставянето на  руската наглост, през отворената врата би трябвало да се почувстват поканени да минат и други политици, които споделят възмущението си от начина, по който петата колона на Москва си разиграва троянския кон у нас. Мнозина са дали такива заявки, но не и от позицията на управляващи. Дали пък и други овластени българи няма да се осмелят открито да се заяват на това патриотично поприще – ако не за друго, то поне от ревност, че Валери Симеонов е направил това, което им се иска, но не им стиска?

Не бива да очакваме чудеса ( от храброст) от днешните властници у нас, но трябва да се отдаде дължимото на Гундяев, че той помогна много с поведението си да предизвика смелостта на поне един български управляващ. Чудото се сътвори. Амин, дай Боже да се повтори!

Няма гаранции, че закъсняващата до момента руска реакция на думите на Валери Симеонов няма да се появи все пак, но е показателно, че до момента няма такава. В Москва “дадоха заето” и ” на късо”,  нивгаш не видели такова явление – български вицепремиер да им казва истината в очите какво си мисли за наглостта им. Не върви да кажат, че Гундяев не е цигарен милиардер и второразрядно ченге, но можеха поне малко да се повъзмутят. Веднъж и на тях някой българин да им затвори устата, която зина от учудване и остана безмълвна повече от седмица.

 

П.С. Авторът на този текст съзнателно изчака да отмине един “санитарен период”, да не би на Симеонов да му извият ръцете и да започне да се оправдава, както обикновено става с подчинените на Борисов, когато нещо му се пречкат в краката. Изчакването си заслужаваше…

Share on Facebook