Върви си Червената шапчица в гората и си мисли:
- Егати живота, на 18 станах, а живея при нашите и мъкна кошници на километри до къщата на тая бабичка всеки ден. Що не я тресна по главата и да се свърши и с търченето, и с жилищния ми проблем... Върви си Вълкът в гората и си мисли:
- Лелеее, колко съм гладеееен, а пък и как ми се чу*аааа... Що не взема да изям Бабата и да се направя на нея в леглото, а като дойде оная симпатяга Червената шапчица и легне до мене... Аууууу!
Отива, изяжда Бабата, ляга в леглото и се прави на заспал. Влиза не след дълго Червената шапчица, вади една сопа изпод пелерината и му разбива главата.
Поука: Никога, когато ти се ч*ка, не се прави на заспала баба!