Ако сте свикнали в социалните мрежи да ви заливат снимки на райски кътчета с изумително красиви езера в най-необичайни цветове, то за разнообразие ви предлагаме да се запознаете с езерото Карачай в Русия. Запознанството обаче задължително трябва да остане само и единствено задочно. 

Езерото се намира в югозападния район на Русия, Челябинск, близо до границата с Казахстан. То обаче е разположено до завода „Маяк“ - един от най-големите ядрени обекти.Смята се, че езерото е „склад“ за ядрени отпадъци, вследствие на което само едночасово стоене на брега може да зареди човек с доза от около 600 рентгена, което е напълно достатъчно, за да го убие.

Построен през четиридесетте години, след като руснаците преместили производството на оръжие на изток с цел да избегнат нацистката инвазия, "Маяк" е един от най-важните заводи за ядрено оръжие, който 45 години е бил напълно недостъпен за чужденците.

Президентът Елцин обаче подписал указ през 1992 година, с който отворил областта за учените от Запада, те получили достъп и незабавно обявили мястото за най-замърсеното на планетата Земя. За времето, в което заводът е работил в тайна, ядрените инженери били принудени да се борят с множество аварии на ядрените реактори, а радиоактивните отпадъци изхвърляли в езерото.

Така то се превърнало в коктейл от радиоактивни елементи, които имат време на полуразпад за период от 30 години. В средата на 50-те години е било решено да се спре изхвърлянето на ядрените отпадъци в реките и езерата и вместо това да се съхраняват в резервоари. Но през 1957 г., поради пожар, те се взривили със сила, еквивалентна на 85 тона тротил, изхвърлили 70 тона радиоактивни вещества почти километър и половина към небето.

Облакът с радиоактивен прах се разпрострял на повече от 13 000 квадратни километра и покрил регион, в който живели почти 270 000 души. Поради разрушаването на системата за съхранение на отпадъците, властите решили да насочат радиоактивните отпадъци към езерото Карачай. Поради това, че не е имало реки, които да изтичат от него, то трябвало завинаги да остане скрито от обществеността. Тайната била запазена цели десет години, докато целият регион не е бил поразен от страшна суша. 

Повърхността на езерото Карачай сега се състои повече от бетон, отколкото от вода, но замърсяването все още не е намаляло до безопасно ниво.