Тръгваме по "Богомил" от тротоара до кръстовището на Сточна гара. Плочките са разбити, а паважът е пропаднал, явно заради тежките машини, участвали в строителството на новата кооперация в началото на улицата. Не е ясно в какво състояние е канализацията, като се има предвид как изглежда дъждоприемната шахта . Обезопасена е със странен капак, който пази някоя кола да не хлътне в дупката, но не и отводнителната система от замърсяване.

На това място преди време е изкоренено дърво, което се прекърши по време на буря. Коренищата ги няма, но тротоарът не е възстановен. При дъжд всичко става в кал, а гражданите се изнизват по оцелелите два реда плочки край оградата на къщата, която се намира на двадесетина метра от кметската.

Тук пък някой си е обелил кора от все още оцеляващото на улицата дърво. Вероятно материалът му е трябвал за някои домашно произведение на изкуството. Или пък за отвара срещу лоша болест.

На 50 метра от дома на сем. Тотеви съсед си пази мястото за паркиране със старо пластмасово корито и тухла за повече сигурност. В момента самоделният знак „Мястото е заето“ е на тротоара, защото шофьорът още не е потеглил с автомобила. Какво снимаш, това ли ти е проблемът, гневи се човекът на репортера ни. „Пазим, защото иначе няма къде да спрем. По-добре питай кмета докога ще ни вдигат таксите за паркиране в Синя зона“, предлага мъжът, но не уточнява, защо сам не зададе въпроса на важния си комшия.