Разни подробности от пейзажа у нас и по света внасят смут в ориентацията на загледаните в миналото настоящи наблюдатели на смайващи неща, които рушат представите за ляво и дясно, или пък за това кой кум, кой сват на Путин по широкия свят.
Новият министър на културата Рашко Младенов в кабинета,станал възможен след лявата победа на президенските избори, заяви, че не би дал наградата “Златен век” на Димитър Иванов ( Гестапото). Същата награда му я даде на Гестапото с кеф Вежди Рашидов. Той не беше ли част от “дясното” управление на магнита Борисов, обединяващ разни десни стружки като управленски дружки? Колко десен е Рашидов и колко ляв е Младенов?
Но това тук е дреболия по мащаб и значение в сравнение със ставащото в държавата на имигрантите САЩ, която излъчва антиимигрантски сигнали за радост на всички изолационисти от какви ли не разновидности в Европа и Евразия. И докато все по-добрата ( за путинистите) Америка се самозатваря, то лошата ( за путинистите) Европа напук на всеобщото вайкане за нейния разпад и деградация излъчи друг сигнал: с невиждано единодушие правителствата на страните от ЕС се договориха да отпадне през юни кожодерският за нейните граждани роуминг. Как да не я мразиш тази Европа ( от завист)?
Но и това е някак си “в реда на нещата”- все пак за общ финансов интерес става дума, макар и против интереса на монополистите в предоставянето на телефонната услуга.
Обаче е трудно за разбиране как така последният диктатор в Европа, както наричат белоруският Лукашенко, все по-малко харесва диктата на своя руски съсед. Лукашенко не само вкарва в ареста разни проруски елементи, но и отвори границата си за безвизово пътуване на западняци, сред които и прокълнатите ( в Москва) американци. Което пък възбуди моментално братската славянска и православна реакция на Кремъл да изпрати пълчища агенти да пазят границата с враждебната ( щом прави приятелски жест на Запада) Беларус, за да не проникнат в матушката западни врагове.
Оставете това, но знаете ли коя е най-пострадалата на глава от населението страна по време на Втората световна война- същата касапница, чиято кървава история Путин си е присвоил като основна опорна точка за обясняване на днешното величие на поверената му Руска Федерация? Да, най-много жертви през ужасната война дава Беларус. Работата е там, обаче, че в днешно време руските мислители без много да му мислят отричат Беларус да е някаква отделна страна- точно като Украйна тя се определя от руските управляващи шовинисти като някакъв руски придатък ( и потенциална плячка във всеки момент, подобно на Крим).
Най-пострадалата от войната Белурасу отвръща, като започва да демонтира паметници на Червената армия, символ на руския болшевишки терор над белорусите.
Спирам дотук, че пак ще ми приписват русофобия. Нека възмутените да се разправят с Лукашенко- него да питат защо така постъпва с паметта на черноармейците.
Аз само ще попитам пак: ние къде сме в тази каша и каква е ролята наша? Нарочно римувам по този, признавам, елементарен начин. Защото така се пишат текстчета за частушки – като за братушки.
Бих искал да мога да кажа, че сме най-благородните, но всъщност се оказваме най-благодарните на света, единствените, които благодарят за чуждата окупация и я честват като освобождение. Ето защо тук си нямаме благородници, но е пълно с благодарници и самодоволни от дирници.
Share on Facebook
