Събитията в Асеновград, Смолян и Бяла, преди това в Катуница и Гърмен, в Софийските гета Баталова воденица и Захарна фабрика, в Красна поляна и Орландовци са само симптоми на бъдещ тежък конфликт с непредвидими последици. Решението на циганския проблем у нас не е в социалните привилегии и предизборното заиграване с гетата, а в строгите закони, прилагани незабавно и безкомпромисно. Те трябва да внесат ред  и да премахнат нагласите у циганската общност, че  стои над правосъдието  и може да разчита на досегашната безнаказаност. Това пишат в декларация до властта членовете на Военния съюз.

 

Ето пълния текст на декларацията:

 

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ВОЕННИЯ СЪЮЗ

Относно задълбочаващият се цигански проблем в страната

 

До Президента на Република България

До Председателя на Народното събрание

До Министър – председателя на Република България

До българските  печатни и електронни медии

 

 Наболелият цигански проблем у нас отново напомни за себе си със събитията в Асеновград, Смолян и Бяла, в различни по-малки или по-големи селища в страната. Неглижирането му от българските правителства след промените от 1989 година доведе нещата до критична, взривоопасна точка. Решението на проблема не е в социалните привилегии и предизборното заиграване с гетата, а в строгите закони, прилагани незабавно и безкомпромисно. Те трябва да внесат ред  и да премахнат нагласите у циганската общност, че  стои над правосъдието  и може да разчита на досегашната безнаказаност. Всеки опит на властите да защитят закона тя обявява за дискриминация,  гаврейки се с обществото, пропищяло от неспирните цигански набези по села и градове, вилни зони и жилищни квартали, включително столицата.

У нас почти няма неограбен дом, насилията станаха част от битието ни, цели райони в страната се обезбългаряват и циганизират, превърнати в гнезда за всякаква престъпност, а незачитането на законите – в норма на поведение. Десетки цигански банди плячкосват  животни и реколта, разбиват и ограбват къщи, пребиват, изнасилват, убиват млади и възрастни хора, нападат дори полицейски и жандармерийски патрули. А те са с вързани ръце, заради налаганите „отгоре“ и отвън извратени представи за демокрация и права на човека.

Безхаберната политика на българските правителства се обръща срещу нацията и държавата. Предизборното купуване на гласове  в гетата, пълната безнаказаност, странното „милосърдие“ на Темида към рецидивисти с 15 до 30 висящи дела, символичните присъди – такъв подход възпроизвежда ширещата се  престъпност и всепозволенство.

Илюзия е, че може да се промени примитивният манталитет на хора, които не искат да се образоват, а предпочитат да живеят от просия,  джебчийство и взломни грабежи, от сводничество, проституция, разпространение на наркотици, трафик на хора и дори продажба на бебета.  Култивирането на друг тип ценностна система у тях изисква не само задължително образованиа, а и пакет от законодателни мерки,  тяхното строго прилагане и категоричен отказ от толериране на една общност за сметка на друга. У нас дискриминираният етнос е българският, превърнат  в безпомощна жертва на циганската престъпна вакханалия, улеснена и от импотентността на институциите и управленското безсилие /или нежелание/ на персоните по високите етажи на властта да  видят истината.

В такава обстановка приказките за някаква мнима интеграция и яловите програми от  т. нар. „Десетилетие на ромското включване“ се оказаха абсолютен провал. И параван за източване на крупни суми от бюджета, от социални и европейски фондове, които по правило пълнят банковите сметки на циганските босове и техните политически закрилници. Те са удобен параван и за изпълнителната власт и парламента, които се задоволяват с разни неизпълними програми, задълбочаващи проблема все повече. А докато емисарите на някакви уж правозащитни организации и разни съмнителни структури, финансирани от международния аферист Джордж Сорос, притискат  България с лицемерни призиви за интеграция на циганите / и дори заплаха със съда в Страсбург/ нашата обедняла държава отпуска не малко срадства за образованието им. Разбира се , без особен успех, защото тази общност свикна да паразитира върху гърба на българския народ, да не плаща никакви разходи, превръщайки огромната си раждаемост в поминък, в индустрия за източване на бюджета и социалните фондове. Или както справедливо отбелязаха преди време 300 наши учени, интелектуалци и общественици в едно отворено писмо до властите: „За циганското население, срещу никакви насрещни задължения  тихомълком бе въведена разширена система от всякакви социални привилегии, които тя защитава с нарастваща агресивност и арогантност, нарушавайки законите  безнаказано. В услуга на този процес е поставен целия ресурс на страната и вместо интеграция се получава хаотична, примитивна циганска демографска експанзия, която след броени десетилетия ще асимилира и потопи българския етнос“...

Злоупотребата с демокрацията води неизбежно до създаването на сегашната, изключително тежка криминогенна среда у нас, която заплашва националната сигурност и самото съществуване на държавата. И вместо управляващите да крият главата си в пясъка и техни представители да правят нелепи изказвания, че циганският проблем не бил „в дневния ред на обществото“, трябва да осъзнаят ясно: циганските безчинства са мина със закъснител, те тласкат страната към гражданска война. И събитията в Асеновград, Смолян и Бяла, преди това в Катуница и Гърмен, в Софийските гета Баталова воденица и Захарна фабрика, в Красна поляна и Орландовци са само симптоми на бъдещ тежък конфликт с непредвидими последици.

Председател на Военния съюз: полк. Ангел Тюфекчиев.

Димитър Аврамов – член на Националното оперативно бюро на Военния съюз и ръководител на неговия Информационно-аналитичен център