Ако някой направи безпристрастна анкета сред днешните българи кои държави от Варшавския договор не са имали обща граница със СССР, със сигурност ще установи нещо (не) много изненадващо: малцина биха се досетили, че само България не граничеше със Съветския съюз. И до днес сред любимите „аргументи” на съветофилите, преквалифицирани на русофоли, е т.н. близост на народите ни, макар това да е (без)крайно невярно както географски, така и манталитетно.
Онова, което ни сближава с преродения СССР в лицето на днешна Русия обаче е съветизацията. На българска почва, напоена с рекордно много кръв ( спрямо размерите на страната по население и територия) в резултат братоубийството в условията на съветската окупация, съветизацията на нацията беше пуснала толкова дълбоки корени, че в света не ни брояха за отделна нация.
Последиците от тази дълбока съветска оран в българското самосъзнание търпим и днес след като Петата съветска колона по –успешно от където и да било другаде в Европа се трансформира в руска. Фокусът с това преобръщане стана чрез връщане много назад в историята, откъдето бяха изкопани доводите за българската свобода като дар от мракобесната Русия.
Докато не бъдат прочистени наслоенията от лъжи и манипулации от тази стара като младата ни нация история ( а че сме млада нация, макар и древен народ, не е обидно да признаем- такива са повечето в Европа, ако се придържаме към дефиницията що е това нация и кога са се формирали националните държави на континента).
Украйна например е чисто нова нация. Украинците са си били на същите земи от столетия. Но тяхното самоосъзнаване в сегашните мащаби, които вече могат да се разгърнат след вековното руско иго, се осъществява с революционни темпове. За което, колкото и парадоксално да звучи, Украйна трябва да благодари на акушера на този процес Владимир Путин. Вова рие, на гърба му пада.
Руската надменност към украинците, които биват наричани масово с презрителната дума „хохол” или „хохлы”, не просто удари на камък, но и предизвика събуждането на огромния национален потенциал на Украйна. На надменните руснаци вече не им смешно, не им толкова подигравателно. Защото украинците им познават кътните зъби ( както до известна степен и един българин, учил в Съветския съюз). Съответно украинците започнаха да вадят исторически истини и то в противоречие с единствената опорна точка на днешния руски шовинизъм- по въпроса за войната, която в СССР наричат Велика отечествена, броейки началото й от германското нападение срещу СССР през юни 1941 г. в опит да замажат факта, че Втората световна война започва през септември 1939 г. с подялбата на Полша между Хитлер и Сталин.
Съветските руснаци чак сега започват да разбират какъв автогол си вкараха чрез глупавата окупация на Крим. Получи се като при развод, при който един от партньорите е решен да отиде до край за запазване на достойнството си като разкаже пред света най-мръсните тайни на насилника в проваленото семейството.
Процесът на десъветизация в Украйна, където вече са премахнати над 800 паметника на Ленин, тече с пълна сила. Москва може само безсилно да стои и да ръмжи, наблюдавайки как „братята украинци” ( както ги нарече в едно интервю със зла ирония външният министър Сергей Лавров), преобръщат с главата надолу цялата митология за войната, върху която Путин заложи пирамидата на патриотизма.
Тя е в основата на неговата легитимност в очите на жертвоготовните руснаци. Те са готови на лишения, както се вижда от факта, че все още мируват пред явния срив на жизненото равнище на собствения им живот. Но ако проумеят , че са ги лъгали и по този въпрос, поредната руска революция ( четвърта в рамките на един век) не му мърда на самодържеца от Кремъл. Украинците правят точно това, рушейки десетилетните табута: водят свой вътрешен разговор чрез откровени разкрития за миналото, който обаче няма как да остане нечут и навън в Русия.
Още по темата можете да прочетете тук. http://kafene.net/news_and_analysis.html?fb_33654253_anch=36185016
Няма как да не си зададем по аналогия въпроса кога и как ние ще се освободим от митологията за „освободителите”. Не можем да бъдем (частично) окупирани в буквалния смисъл от Русия поради членството ни в НАТО. Така че украинският вариант няма да ни се случи по същия начин. А и за Втората война сме в доста по-различна позиция от украинците.
Разкритията, които ще помогнат на българите да се осъзнаят като обект на руските дългогодишни имперски манипулации, са налице, но съзнателно са зарити под пепелта на историята. За руската опасност са ни предупредили Раковски, Левски и Ботев. След тях до същия извод са стигнали опълченецът Димитър Петков ( загубил ръката си в боевете на Шипка колкото за българската свобода, толкова и за спасяването на Русия от разгром край Плевен), поборниците Захарий Стоянов, Стефан Стамболов и много други наши герои, заклеймили опитите да ни бъде наложено ново, руско иго ( по израза на Иван Вазов в стихотворението „На руските войни” от 1916 г., което също криеха от българите в съветизираната НРБ).
Случи се обаче нещо много показателно. Една малка (допълнителна, защото съм писал за това и преди) стъпка към разкритието за руската роля в обесването на Левски предизвика бурна българска реакция. Вещ в прочита на „бройките” в интернет приятел отбеляза, че статията в ivo.bg за ролята на граф Игнатиев като палач на Апостола е била споделена във фейсбук 50 000 пъти още в първите два дни от нейната поява.
Българите не сме по-различни от украинците в зомбирането с лъжите на руската пропаганда, но закъсняваме в десъветизацията поради „мекия вариант” на руската агресия срещу българското свободолюбие. Докато Москва продължава да води тук хибридната си война ние „просто” трябва да прочетем истинската си история на глас. Ето това би сринало цялата фалшива легитимност на руската претенция за вечно покровителство над българите.
Share on Facebook
