Бизнесменът и управител на ИНСА ОЙЛ Георги Самуилов напуска Българската петролна и газова асоциация. Това стана ясно от негово изявление до медиите, което публикуваме без редакторска намеса.
 
Изявление на Георги Самуилов – Управител на ИНСА ОЙЛ ООД.

Уважаеми дами и господа, управляваното от мен дружество е на българския пазар вече повече от двадесет и пет години.  

С настоящото, искам да изразя несъгласието си с провежданата политика от страна на влиятелен икономически оператор по отношение на пазара на горивата в България, налагана чрез медийните изявления на Председателя на Българската Петролна и Газова Асоциация. Смятам, че натрапваното мнение от страна на Председателя на Асоциацията - господин Валентин Златев, че повечето участници в пазара на горива са некоректни, е обидно както към самите участници, така и към клиентите на дружествата.

Не желая управляваното от мен дружество да бъде замесено по какъвто и да е начин в лансиране на идеи, компрометиращи свободната конкуренция и налагащи монополни практики. Като израз на несъгласието си с провежданата политика от ръководството на Асоциацията, която категорично противоречи на главните цели на Сдружението регламентирани в чл.7, т.1 и т.4 от Устава на същото и в знак на солидарност към клиентите си, прекратявам членството на ИНСА ОЙЛ ООД в Българската Петролна и Газова Асоциация.

Искам да заявя категоричната си позция като управител на компания, която съществува именно благодарение на клиентите си, че винаги ще проявя солидарност към техните проблеми и ще ги подкрепя в моменти на нужда.

На  07.03.2018г. в Народното събрание, по инициатива на Българската Петролна и Газова Асоциация, е внесен проектозакон, имащ за цел да регулира пазара на горива в България. С него, под паравана на добри намерения, се въвеждат ограничения, които на практика убиват конкуренцията на пазара като поставят неизпълними изисквания към повечето участници.

Идеята всъщност е стара, още от 2015г., но по обективни причини до сега не намери приложение и има защо. В условията на пазарна икономика, всякакви ограничения на свободната търговия пораждат съмнения за облагодетелстване на оператори с „господстващо“ положение. И в случая е точно така.

Малкият и среден оператор е изложен на огромен риск от загуба на бизнеса си след налагане на правила, които нямат нищо общо с дейността му, напротив – налагат ограничения, които на практика го принуждават да спре работа. Веднага някой ще попита: „Защо малките бензиностанции продават по-евтино?“ и ще отговори „Защото са измамници и не внасят данъци“, което е абсурд. Просто малката бензиностанция има по-малки разходи, работи семейството и така се издържа. Което важи и за по-малките търговци на горива. Може би най-голямо отражение ще има при земеделските производители, които развиват напълно различна дейност от търговията с горива, но са много зависими от доставките. При тях административната тежест се увеличава в пъти, без да донесе никаква полза.

Напоследък в медиите има гръмки изказвания какво „ще има“ благодарение на този „нов“ закон, а дори не е проверено, дали всъщност и сега подобни разпоредби не са в сила. Което говори за абсолютно неразбиране на действащата нормативна уредба. И това е така, защото се формира мнение само въз основа на изказвания на хора, които следва да са компетентни и те са, но лансират идеи, които облагодетелстват само дружества, които представляват.

Защото след въвеждане на БАЦИС (Българската акцизна централизирана система) на Агенция Митници и връзката й с Митническата информационна система за отчитането на продажбите и доставките в НАП, в България се проследява всеки литър гориво. Чрез вписването на лиценза на превозвача във всеки издаден документ за гориво се проследява дали е лицензиран,а с издаване на Декларация за съответствие се вижда произхода на стоката.

Служителите на Агенция Митници и на Националната Агенция по Приходите сформираха екипи, които осъществяват ежедневно контрол. Всичко това доказва, че е изградена достатъчно стабилна нормативна база и практика, която да контролира дистрибуцията на горива и допълнителен закон, който освен да ограничи конкуренцията, не би допринесъл с нищо друго.

И веднага идва въпросът кой се облагодетелства от това – разбира се най-големият на пазара. На практика се оказва, че в него остава ножа и хляба, той определя еднолично цените и в крайна сметка налага „господстващото“ си положение.

Смятам, че политиците на България получават информацията относно ефекта на Закона във вид, който ги въвежда в заблуда. В крайна сметка и те разчитат на компетентното мнение на хората писали Закона, но всъщност мерките в закона целят ограничаване на конкуренцията и премахване на по-малките икономически оператори.

Надявам се хората управляващи България да проявят разбиране и да отразят реалните нужди на сектора в нормативната уредба. Смятам, че всяка форма на оптимизиране на действащите закони е удачна, ако следва логиката на пазарната икономика и позволи на всеки да развива дейност в рамките й.