От 2013 г. до този момент по официална статистика четири милиона души в държавите членки на ЕС са подали молби за убежище, каза вицепрезидентът Илияна Йотова, която откри днес в София конференция "Миграция и човешка сигурност в посткризисна България".

Йотова отбеляза, че само за миналата година молбите за убежище са над 700 хиляди, като уточни, че става дума за официално подадени молби за международна закрила, а голяма част от хората, които пристигат, изобщо не са обхванати от тази система.

Според нея още от самото начало на мигрантската криза са пропуснати много моменти и тревожни сигнали, че не става дума за моментно състояние. Подцениха се мащабите на кризата, а след това дойдоха страховете, които се подклаждаха много умело от различни елементи, смята Йотова, цитирана от БТА.

По думите й целият въпрос за миграцията тръгна само в една посока - сигурност, сигурност на границите и оттук се е появил и разнобоят между държавите членки.

Борбата с последствията измести борбата с причините, смята вицепрезидентът. Тя отбеляза, че от самото начало подходът е бил европейските институции да измислят формулата, а страните-членки - да я изпълняват. По думите й по-успешен подход би било, ако се беше направил по-сериозен анализ на самите държави членки как могат да се справят с миграционните вълни, като се отчетат спецификите и чак тогава да се търси общностният, европейският подход.

Според нея динамиката на действия на европейските институции е доста по-забавена от реалните предизвикателства на мигрантските вълни. Реформата "Дъблин" вече пета година буксува, коментира тя и допълни, че е възможно целият пакет, свързан с политиката на убежище в ЕС, да бъде прехвърлен дори за следващия мандат.

Тази политика, която е провеждана до този момент, не докосна темата за интеграцията, коментира още Илияна Йотова и допълни, че става дума не само за бежанската криза, но и за вътрешноевропейската миграция.
Тя обърна внимание и на темата за българите в чужбина и отбеляза, че те са неделима част от българската държава и българското общество. За съжаление у нас се формира определен нихилизъм към хората, които напускат страната ни, посочи Йотова. Според нея трябва нов подход за работа с нашите емигранти.

Трябва нови политики за работа с тези хора, защото те имат нужда да им се защитават правата като български граждани и от българската държава, каза вицепрезидентът. В контекста на Брекзит ще следим при какви условия ще се трудят, ще следим и за условията на живот, при които пребивават, заяви Илияна Йотова и отбеляза, че тези наши съграждани имат потенциал и капацитет, които могат да бъдат полезни и за нас, и за страните, в които живеят. Тя каза, че ще стои и въпросът за политическото представителство на тези хора.