За съжаление в българските телевизии действа безотказно системния отказ от ползването на телевизионната памет за опресняване на зрителските спомени и познания по актуалните теми, каквато е невижданият дори по време на съветската епоха текущ скандал с масовия мор по противници на Путин и западната реакция срещу последната капка ( отрова), преляла чашата на търпението. Само един пример от многото случаи на “загубена памет”:  фактът, че преди две години руската пропаганда и нейнините български резоньори “обърнаха” палачинката в отношението си към Великобритания.

След юни 2016 г. в българските телевизии избухна рядък по нашите земи феноме. В техните среди изригна гейзер от бурна любов към омразната преди това Великобритания. Решението на британците да напуснат ЕС мигом зачеркна традиционите лоши чувства към нея на нивата на българските слънчогледи, ориентирани към сибирското слънце. Щом в Москва се радват на “гордия Албиион”, който решил да се отцепи от Европа и така да навреди на европейското единство, значи и путинофилите трябваше да реагират по същия начин.

Ако имаше телевизионна памет, зрителите трябваше да се “наслаждават” сега на радостта на Сидеров, изразена в парламента през 2016 г. от гласуването на британците за напускане на ЕС. Вместо това гледаме как този път Сидеров е строг съдник на британската политика и още по-твърд противник на противопоставянето на Москва. За да циментира без това твърдото впечатление Сидеров интригантски поздрави коалиционния си партньор Бойко Борисов за отказа му да присъедини България към съюзническите страни, решили да проявят солидарност с Лондон в колективната акция по прогонване на руски шпиони.

Маркирах онзи противоестествен изблик на внезапни пробритански чувства в България с ироничен коментар, който озаглавих преди близо две години “Здравствуйте, британушки”. http://ivo.bg/2016/06/27/здравствуйте-британушки/

Сега нещата си дойдоха на мястото. Великобритания отново е във фокса на омразата на путинофилите. За Тереза Мей по форумите в интернет се леят напоителни гадости, а от телевизионните екрани, от които напълно отсъства споменът за това каква любов към нея засвидетелстваха роболюбивите българи само преди две години, валят путинофилски обобщения за това как британците винаги правели всичко, за да й зле на матушката им ( под винаги се има предвид  винаги, но не и по отношение на брекзита).

От Георги Първанов, който препоръча да не “козируваме на Тереза Мей”, до другарите му от БСП един през друг се надпреварват говорителите на московската пета колона да искат доказателства за руското отровителство и да се чудят какви биха могли да бъдат мотивите на Путин да си причинява такова главоболие.

Независимо от официалните заявления на Лондон, че разполога с неопровержими доказателства за употребеното бойно отровно вещество новичок, създадено и произвеждано само в Русия, адвокатите на Путин у нас твърдят, че той трябва да се ползва от презумпцията за невинност. “Логика”, по която могат да бъдат оневинени побратимите Хитлер и Сталин, защото не са разстрелвали и горили в концлагерите си лично своите милиони жертви. Впрочем, оневиняването на Сталин при режима Путин вече е в доста напреднал стадий.

Чудят се путинофилите какви могат да са мотивите на самодържеца защото за тях е кощунствено да признаят, че св. Путин може да преследва и избива враговете си. Та той за тях е такъв добър, справедлив, грижовен баща на народите ( ни)! А и не искат да допуснат, че шефът е прекалил и подценил западното единство, което така неистово се опитва да разбива, вкл. чрез тараните на своята пета колона навсякъде, където тя вирее поради съглашателството на местната админстрация, мотивирана за тази престъпна търпимост срещу националната сигурност от желанието си “да не дразни Путин”.

 

 

 

Техният кумир отдавна е доказал, че не преследва печалба, а отмъщение и цели да постигне по този начин ефекта на сплашването. Да, за нормалните демократични държави с нормални демократични лидер това е тъп мотив. Но за Русия на Путин е напълно в реда на нещата всяка опозиция да бъде мачкана , “давена в клозета”, както злобно се изрази по друг повод Путин.

Сред разлюбилите отново Великобритания, която обираше овациите им заради брекзита, у нас “блесна” ненадминатиият български еквивалент на руския Жириновски по бълване на омраза срещу врага, какъвто е Румен Петков. Според неговото определение Великобритания си била изцапала гащите, но обвинявала Русия защото не можела да опази гражданите си. И това го заявява не друг, а човекът, който беше министър на вътрешните работи в период, когато български граждани се избиваха помежду си, а ролята на МВР се свеждаше до това да брои безпомощно ( за да не кажа съучастнически) гилзите!

Бившият главен секретар на МВР Светлозар Лазаров, настоящ висш функционер в партия “Атака”,  успя да се прояви най-екстремно не напорището на обидите, а на заплахите. В интервю за партийната телевизия “Алхфа”, той се закани, че нищо добро не чака правителството на България, ако си позволи да прогони и един руски дипломат. Който иска да го разбира като заявка за развалянето на коалиционното управление, а който желае да го схваща и като послание от името на московската пета колона в по-широк смисъл ( нямам предвид “широката руска душа”).

“Черешката” на тази промосковска торта сложи най-високопсатвеният говорител на Кремъл измежду многобройните иначе съглашатели с Путин в държавата. Президентът Радев се включи в адвокатските пледоарии за оневиняване на руското отровителство с една от своите сентенции ( говори бавно и натъртено като за бавноразвиващи се), според която солидарността ( със съюзниците) не можела да бъде сляпа, а за обвиненията ( срещу Русия) трябват солидни доказателства.

Изглежда изразът на Бисмарк, според който Русия запряга бавно, но кара бързо, важи и в наше време – дълго чакаха да си сверят часовника с онзи на Червения площад ( и с надежда западните съюзници отново да помилват руската агресивност), но веднъж пуснати на пистата, троянските ни коне препускат презглава по зададената писта.

Share on Facebook