"Търси манастир с блага ракия", ме съветваше едно време един приятел от махалата. По онова време вече не бях ученик в Пловдивската Духовна Семинария. Но благодарение на нея, обиколих сума манастири. През лятото прекарвах там по 10-15 дни - хем църковна практика, хем малко работа в помощ на манастира, хем малко почивка. В Троянския манастир например продължих да ходя и много след завършването на училище.
Ще разкажа за три благи ракии манастирски вкратце - няма да се заплесвам като дядо Цани Гинчев и неговата прочута рецепта за рибена чорба, заемаща 6 страници печатни.
Дряновският манастир със своята вкусна ракия. С цвят на тъмен кехлибар и мирис на планинско слънце. Отлежала в огромни дървени бъчви. Ама бъчви да ти види окото! Огромни! и пълни-препълнени с чудния еликсир... Тогавашният игумен дядо Мелетий следеше отблизо дали приготовлението ѝ става по установените рецепти. Дойде указаното време, започваш да наливаш внимателно ракията в мъничките шишенца. Избата, вкопана един метър под земята, беше като аптека. На мене, спомням си, беше възложена отговорната задача да лепя етикетите върху пълните шишенца. Нямаше бандероли, акцизи и прочие дивотии. Сякаш без тях ракията не може да стане.
Поморийският манастир. Ракията му е известна по цялото Черноморие и в половината страна. Там, из Анхиалските полета и хълмове, гроздето пие най-много слънце. И от всеки уловен лъч, всяко мъничко отделно зрънце, придобива един вкус, който се среща само там. Ведно с тайната рецепта манастирска, ракията на светата обител, е пивка и огнена, а всяка глътка припомня за слънцето и морето... Удоволствието душевно става двойно и тройно, ако ракията се консумира под гъстата лозница на двора, в прохладните летни морски вечери с тъй вкусните домати от манастирската градина. И него налазиха бирниците миналото лято. И му взеха ракията. Отчетоха акцията като успешна.
Троянският манастир. Там, смея да твърдя, ракията и изобщо нейното приготовление, е на висоти, недостижими за който и да е модерен Винпром. Именно там - край реката Черни осъм, се докоснах до тайното ѝ приготовляване... Който е ходил тъдява знае, че преди манастира, в дясната страна на пътя, между Панаира на занаятите и самия манастир, има огромна градина със сини сливи. Всяко дръвче грижливо се ашладисва напролет. Всяко дръвче се обгрижва всяка година, по няколко пъти. И в ранната есен, тая грижа се отплаща с най-сочните, с най-великолепните сини сливи, които можете да си представите! А сега си представете тия сочни и великолепни сливи във Вашата чаша, но във вид на ракия. С наситен тъмен цвят, с аромат на планина... В манастира, по онова време, се приготовляваха два вида ракия - обикновена и специална. Обикновената обаче не е чак толкова обикновена, ами отлежала три години в едни огромни дъбови бъчви, които изпълваха цялата изба. А тя се намираше току срещу олтара на църквата. И получаваше вседневно Божия благослов... В специалната ракия се тургаха определен брой планински билки. Те останаха тайна за мене... Всяко шише се затваряше, после капачката се заливаше с червен восък и се тургаше печатът на манастира. Никакви бандероли, акцизи, данъци и такси. У дома кътам грижливо едно шише от тая специална ракия. Получих я в дар през 2006 г. от тогавашния игумен, блаженопочившия приснопаметен +Мелникшки епископ Генадий със заръката да я отворя на сватбата си...
Толкова за благите ракии манастирски. А, ако на някой му се е допило, да иде на споменатите места и да ги дегустира. Няма да съжалява. За нищо...
