Статията на колегите от Клуб Z , към която давам линк, “съм я писал” отдавна- не в буквалния смисъл, а по-скоро в “насипно състояние”, като съвкупност от аргументи. http://clubz.bg/48665-shte_izcheznat_li_skoro_komentarite_pod_statiite
Ако за Ройтерс, Би Би Си или “Ню Йорк таймс” важи правилото, че си запазват правото да не дават гласност на всеки читателски крясък, а да постъпват избирателно с обратната връзка, то какво остава за един личен блог, какъвто е ivo.bg, който наистина не е е длъжен никому да дава обяснение, освен ако не пожелае.
Засегнатите от това, че не съм позволил да използват създадената от мен платформа за изява в посока, която не желая да подпомагам,могат да си създадат подобна трибуна и от нея да си разгласяват прозренията, несъгласията или оплакванията си.
Свободата, включително на изразяване, твърде често се употребява от привържениците на мракобесието точно така, както свободното придвижване на индивиди през границите се използва за престъпни цели от криминални типове. Това не означава, че свободата трябва да бъде отменена, а че онзи, от когото зависи да ограничи злоупотребите с нея, трябва да взима съответните мерки за превенция и осуетяването на плановете, кроени от престъпните умове.
Тук е моментът за годишен отчет с малко актуална статистика за ivo.bg.
Посещенията в блога достигнаха 32,648,952, а публикуваните коментари са 47,164.
Ненадминат по еднодневен рекорд от 39003 посещения си истава 14 юни 2013 г., когато България беше взривена политически с назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС. Макар , че на 14 октомври тази година, във връзка с интереса към резултата от изборите, в блога са п(р)огледнали ( позволявам си каламбура със самоирония) почти също толкова читатели. Средно месечно посещенията тук са около половин милион.
Броят на публикациите в блога е 5242 статии, от които вероятно над 90 на сто са авторски статии.
Коледно – новогодишния си отчет завършвам със снимка от тази седмица, на която се вижда и моето вдъхновение от плът и кръв Роси.
Усмивки от нас!
Share on Facebook
