Уважаеми пловдивчани,

Приемете моите най-искрени поздравления по случай 132-годишнината от 6 септември - Ден на Съединението и празник на Пловдив!         

В хилядолетната история на България има дати на национални катастрофи и дати на величествени успехи, но сякаш 6 септември 1885 г. грее над всички тях. И не само защото България дръзва да се опълчи на диктата на Великите сили, разсекли родината ни, която възкръсва след почти 5 века османско иго. Не само защото сами решаваме съдбата си, обявявайки Съединението на Княжество България с Източна Румелия, нарушавайки железните правила на тогавашната епоха. Съединението не е само исторически факт от огромно значение за  развитието на българската държава.

6 септември 1885 г. е върхът на националното ни обединение, показвайки ни, че заедно винаги сме по-силни - завет още от време на кан Кубрат. 6 септември е символ на вярата ни в собствените сили, на жертвоготовността ни за Отечеството, на обединението на всички българи.

Дали България щеше да е друга, ако Съединението не бе се случило. Със сигурност! Но непримиримият български дух категорично не намира покой и успява да събере млади и стари под знамената на Съединението. Събитията отпреди 132 години не само напомнят на вековния български народ, че силата е в обединението на всички, но ни дават увереност да отстояваме своите национални интереси. 

Дори и изтеклите 132 години от това знаменателно събитие не могат да заличат спомена от този величествен момент. Длъжни сме да помним, длъжни са и бъдещите поколения. Народ, който не помни своето минало, не би имал куража да отстоява своето бъдеще.

Дълбок поклон пред хилядите знайни и незнайни герои, осъществили акта на Съединението!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК !