Не знам дали всички помнят и са забелязали, но преди месец Путин и Тръмп си стиснаха ръцете на среща по азиатски повод във виетнамския град Дананг. По-точно Тръмп стисна с две ръце ръката на Путин.
Разбраха се, че Ислямска държава е “капут” и всеки трябва да си ходи у дома след тази победа срещу нея. Какво следва от това ръкостискане на победителите ( след което американските части обаче остават в Сирия – все така малобройни, около 2000 души, колкото от Вашингтон признаха да има на територията на бившата Сирия)?
Наистина ли Путин си прави илюзии, че обявената победа над Ислямска държава слага край на войната и на скъпо струващия руски ангажимент? Или просто бърза да обере лаврите докато не е станало като във вица за пияницита, който си поръчвал питиета на бара “преди да е станало страшно”, а когато барманът му поискал сметката възкликнал “ ей сега стана страшно” и се свил на стола в очакване на заслужения бой?
Вчера Путин се появи изненадващо ( май и и за местния си клиент) в Сирия, поздрави лично личния състав от руския ограничен контингент в подкрепа на братския режим на др. Башар Асад и заяви, че солдатите си заминават у дома.
Междувременно Путин, който за седми път тази година се здрависва с още по-големия си клиент ( но все още не и васал, като Асад) Еродган, намина отново през Анкара.
От сирийската си колония Путин замина за Египет на обиколка в Близкия изток като на “тур за овации”. Направо “три в едно” или нещо като дипломатически “блицкриг”. http://www.dnevnik.bg/sviat/2017/12/12/3095874_tri_strani_za_den_-_kakvo_postigna_putin_v_siriia/
Познато и колониално, но не и уникално е усилието му по стъпките на старите колонизатори от гледна точка на дългата колониална история на региона. Путин явно не се е поучил от онова, какво се случва с пришълците в “подвижните пясъци на Близкия изток” ( както гласи едно клише за неразрешимия “Близкоизточен възел”- както пък се казва книгата на съветско-руския капацитет в арабистиката и водеща фигура във формирането на руската външна политика от последното десетилетие на миналия век Евгений Примаков). Много му се иска на руския президент да изглежда като о кончателен победител в Сирия и покорител на Египет ( почти като Наполеон при похода му там в началото на 19 век).
Реалностите обаче са други. И те са видни от сравнението между претенцията на Русия за световно влияние и истинското й разполагана на картата на икономиката – а оттам и на същинското й влияние. То личи на сравнителна база от следната предизвестена “новина”, която вещае китайско колониално бъдеще на руските азиатски простори:
“Понастоящем номиналният брутен вътрешен продукт на Русия е 1,33 трилиона долара, а на китайската провинция Гуандун е 1,16 трилиона долара, пише Сяо Бай в китайския в-к „Хесюн”.
Т.е. можем да си представим, че общият обем на производството в една, не от най-големите, провинции на Китай, се доближава до обема на производство в огромната свръхдържава, чиято площ е над 10 млн. квадратни километра. От една страна това се дължи на непрекъснатия подем на Китай, но, което е по-важно и на упадъка на руската икономика”. https://www.vesti.bg/sviat/kak-rusiia-padna-do-ikonomika-na-kitajska-provinciia-6077125
Share on Facebook
