Свободата на медиите. Да! Тая толкоз предъвквана „дъвка“ в устата на всеки интелектуалец и презрян псевдо-интелектуалец също. Така премлясвана и прехвърляна от уста на уста е тази дъвка, че отдавна е загубила вкус и мирис. За мен лично е неизмеримо важна тази свобода измежду всички останали …Не само в България, а и по света.

Слушал съм и съм чел толкова хвалебствия по адрес на английската журналистика. За това как в близко-исторически план сме се дори облагодетелсвали от влиянието й в света и благодарение на важен пробив на Острова сме печелили битки или сме получавали възможност да ги водим. Не го виждам това влияние вече някак.

Сега живея тук и ми се иска да споделя учудването си от това как се случват нещата в реалността. Дори да направя някои паралели с познати действителности от родината. Емигрирането ми в кралството беше по-скоро протест, а сега съм безкрайно философски настроен. Виждам всичко като закономерност и се оттеглям спокоен в отчаянието си. Сократ ли беше казал „Намери си зла жена и ще станеш философ..“ Е, за тая гадост всички сме венчани по сметка, но все чужда.

Английската преса

Съществува една гилдия на големите вестници и новинарски канали. Те водят собствени разследвания и скъпи проучвания. Анализите им са обширни. Пристрастността не се крие, а дори се акцентира на нея. Това са Times, Guardian, Reuters.

Проблемът е в това, че никой не ги чете и дните им са преброени. Едни от малкото им читатели са авторите на безплатните вестници. Предполагам, че са хиляди в страната. Дори не ми се проучва колко точно са. Всеки, който е ходил в Лондон по някаква работа, сигурно е забелязал Metro по всички метро станции. Наред с по няколко местни издания в дадения район те биват доставяни рано сутрин по всички обществени места и осигуряват сутрешната информираност, развлечение или служат за чадър. Повече от 80 страници пълни с реклами, новини, светски клюки, криминална хроника, кръстословици, судоку, други ребуси, икономически бюлетин, цитати от световната преса и какво ли не още. Питате се как го пълнят всеки ден? Дори и не претендират за обективност и точност – ето как. Единствено Evening Standard започна да се пъне напоследък в публични дела и споразумения.

Финансовите информационни канали

Те са като че най-ефективни източници. Тук включвам Financial Times, The Economist. Всякаква информация е достъпна през тях и техните производни. Винаги имат свежа информация за това как се върти светът в момента. Проблемът е в това как да филтрираш и да извличаш есенцията от написаното. Който не се е сблъсквал с икономическа информация на английски, той не знае какво препятствие са всички абривиатури, съкращения или имена в сленга на „обществото на парите“. Не ме разбирайте инак – всяка новина е достъпна, но се изисква усилие. Аз чета свободно художествена литература и имам добри социални контакти, но ми е доста трудно да прочета статия без да питам Google поне пет-шест пъти.

Телевизионни новини

Дори няма да споменавам малките комерсиални телевизии – там нещата са неспасяеми. Става дума за големите новинарски канали BBC, Sky, RT, Al Jazeera.

Новинарска емисия (по ред на излъчване):

1. Brexit! Тереза Мей казала нещо някъде. Интервю с поне трима специалисти. Репортаж от парламента. Изказване от някой видимо почерпен Лорд и пр. Продължителност 15 минути.;

2. Тръмп! Какво е казал, направил, изял или пръднал през последните 24 часа. Интервю с анализатори от Вашингтон, Ню Йорк, Чикаго. Това е втората по важност новина в света. Продължителност 15 минути.;

3. NHS! Как се разходват пари, здравната реформа в контекста на, забележете, Brexit и Тръмп. Продължителност 5 минути.;

4. Тук следва плавен преход през някое дете, излекувано в държавна болница иииииии… Позитивни новини. Фермера Ричард от някое село до Йоркшир намерил в нивата глинен съд от седми век. Започват разкопки, а той е загрижен какво ще стане с реколтата и как ще го обезщетят. Завършваме с кратко заключение и близък план върху емпатийното изражение на репортерката на фона на мучащи крави. Примерно. Продължителност 10 минути.;

5. Икономически новини. Най-интересното от света: състоянието на стоковата борса в Малайзия и кризата на нигерийско пристанище (забравих му името). Германия, Франция и Италия се споменават само, ако гръмне бомба или нещо още по-апокалиптично. Нас изобщо ни няма на картата. 2 минути.

6. Времето. Весело бърборене и подмятане на детски шегички в продължение на поне 5 минути.

7. Спортната емисия е плаваща. Ако няма много „горещи новини“, то за спорт се говори повече. Ако ли не – галоп през Премиършип, Шампионска лига и Ръгби. 2 до 10 минути.

И така драги зрители, какво се случи по света днес?

Това продължава години. Тотална информационна депривация. В следствие на това има поне 2 поколения, които неглижират ставащото по света. Не за друго, а защото за тях това е светът – UK, USA и бившите колонии, донякъде. Информационните канали са много, но винаги манипулирани, завоалирани, лимитирани. Създават нация от непукисти.

Те обаче само изглеждат така. Осъзнаха как бяха заблудени от глашатаите на референдума. Тези които призоваваха за бунт срещу Европейския съюз всъщност имат ясни афилиации към консерваторите, които пък са на власт от 8 години и постепено орязаха бюджета за здраве. Хората обвиняваха Европа и европейците за несгодите си, но сега виждат колко са сбъркали. Такъв мокър парцал се върти във въздуха в момента, че всеки политик се е снишил в ъгъла и чака момента, в който ще заплющи. Засега удърите са по голите крака на обезверените хора.

За опция, в която референдумът няма да бъде зачетен изобщо дори не се обсъжда. А какво стана с нашия референдум? Някакви отрепки обикаляха и плячкосваха чували с бюлетини. ЦИК е тотално безполезна и даже вредна за народа. Някои други се изпокриха в партийните си дупки или посолства. Някои основни медии се престориха, че референдум не се е провеждал никъде. За сметка на това пък има достатъчно отговорни, ангажирани и кадърни журналисти и общественици, които продължават да говорят за това. В уважавани медии при това. Иначе как щях на 3000 километра разстояние да разбера за всичко това?! И това ако не е свобода на словото, здраве му кажи!

Дядо Радой беше казал че свободата е като хляба... Вечна му памет.

Все повече ми заприличва на мазна жилава баничка, която си купуваме евтинко в определен час. Колкото е по-мазна и сиренето е по-скоро извара, толкова повече ни е носталгично вкусна и с радост се редим на опашки за нея, разказваме си вицове и псуваме баничарите на ум. И аз съм на тая опашка от години. Виновен съм много. Пред себе си и пред дъщеря си.

Тя расте и наближава момента, в който ще трябва да обясня защо съм горд с произхода си, защо съм готов да водя битка с всеки, който обиди родината ми някак. Дори този някой да има право.

***

Илюстрация: Tellaine