Не подценявам емоционалния си интелект, та да вярвам във фантастичности, които твърдят, че има любов от пръв поглед.
Няма никакъв шанс истинската любов да се случи от пръв поглед, нито пък от втори. На нея й трябва време, за да бухне, та пандишпановото чувство да придобие сърдечна и обичлива форма.
Любовта от първоначален взор е обикновен заслепителен ступор, който за кратко изключва двигателността на крайниците ти. Увлечение, което бушува в теб нахално, което замъглява разсъдъка с романтична ванилия и те души със сексуалност, достатъчна за две поредици филми за възрастни.

Каква е истинската любов тогава?

Наскоро, докато старателно се отървавах от прашинки върху мебелите вкъщи, се замислих какъв е правилният отговор на въпроса: „Защо ме обичаш?”
Ами няма такъв. Голяма глупост е да обичаш някого заради феромонно миришещите му мишници, или заради това че държи коремните ти мускули в чудесен тонус, щото не спираш да се хилиш на зевзещините му като хлапак, хванат в крачка.
Всички преследваме истинската любов, но наясно ли сме коя точно любов е такава.

Защото тя наистина е хлъзгава за улов. Не е строго пунктуална като усещането за гняв, когато някой ни разочарова, или чувството за отмъщение, което задръства артериите ни като лош холестерол, когато някой ни унижи. Дали истинска любов е тогава, когато искаш да си по-добър от мисионер, по-вдъхновен от художник в Монмартър, по-силен от каменоделец, по-хвърчащ от цвета на глухарче. И не защото искаш да си първият човек в Книгата на Гинес, който няма нито едно лошо качество, а защото искаш да си такъв заради онзи, когото обичаш.

Кога заслепението абдикира

Когато изблиците на вцепенение от всяка среща с любимия започват да се мержелеят, сблъскали се с първите плахи спорове и първите няколко недоразумения, тогава истинската любов се появява в картинката. Иронията е, че именно тогава доста от двойките лека-полека започват да се пускат по емоционалното течение, което в крайна сметка ги акостира в раздялата, непонесли несъответствията в дефиницията за любов.

Никакви повече „Обичам те”!?

Само веднъж ли се случва истинската любов? Слава Богу, не. Може да обичаме по много пъти и по много хора едновременно понякога. За съжаление тъканта на истинската любов може да избледнее с времето, да се прокъса, но хората сме особена порода. Не се страхуваме да допуснем някого вътре, не се страхуваме, че отново ще бъдем наранени. Защото независимо кога и как ще свърши любовта, докато трае, ние инжектираме във вените си, смъркаме през ноздрите си най-бруталния наркотик. Безстрашни, разголени, със смели сърца, които не искат да си губят времето в търсене на отговор защо обичаме, а колко.