Русия гледа на Румъния като явна заплаха заради разположените на територията на северната ни съседка елементи от американския противоракетен щит, заяви високопоставен служител от руското министерство на външните работи в интервю за “Интерфакс”, цитирано от Ройтерс. 

“Позицията на Румъния и позицията на ръководството й, които са превърнали страната в аванпост, е явна заплаха за нас” , заяви Александър Ботсан-Харченко от външното ведомство. Според него решенията на Букурещ са насочени срещу Москва.

Системата за ПВО на стойност 800 млн. щатски долара е разположена в американска авиобаза в румънското село Девеселу, на около 50 километра от българската граница и започна да функционира през май миналата година.

Макар че САЩ обясняват защитата със заплаха от Иран, Русия твърди, че системата е насочена срещу нея. ( OFFNews)

Кратичкото съобщение на Ройтерс предизвиква доста въпроси, чийто отговори изискват дълга памет. Защото и Румъния, както и България, има “противоречива” история на отношенията си с Русия. Но с една много съществена разлика: в Румъния няма влиятелна, проникнала навсякъде, вредна за националните интереси на страната съветско-руска пета колна. И там комунизмът мутира, но не и по отношение на съветофилството, заменено с русофилство в България.

Това е най-краткото обяснение за корените на проблема, за смисъла на краткото съобщение, в което руски висш чиновник сочи Румъния за враг.

В Румъния, където социализмът също беше див и варварски, че и повече от Тошовизма с неговите селски хитрувания, комунизмът беше каращисан с форми на национализъм, върху който диктаторът Чаушеско стъпи, за да отстъпи от Варшавския договор и да се освободи от съветската хватка ( и да може да си диктаторства сам на воля).  Точно това му струваше живота, докато бай му Тошо доживя до дълбоки старини да види реставрацията на правешко-телешкия възторг в оценките за неговото управление, изразени не от друг, а от самия “антикомунист номер едно” Бойко Борисов.

При това Румъния, за разлика от България, наистина е била съюзник на Русия в две войни и клиент на руската закрила ( срещу България) в трета. Румъния не само воюва срещу България на добруджанския фронт през Първата световна война, но дори дава повод на Русия да се включи в бойните действия именно като съюзник срещу българите. А в междусъюзническата война през 1913 г. Румъния се ползва от благосклонноста на Русия, която много иска българите да бъдат наказани по всякакви начини и от всеки за това, че в крайна сметка, въпреки руските интриги, заплахи, заговори и насъсквания на съседи успяват да избегнат своето претопяване в рамките на една разширена на Балканите руска империя, какъвто е бил замисълът в основата на руския военен поход тук през 1877 -78 г.

Нещо повече, за разлика от българите, които нямат своя армия, а само напълно зависимо от руското командване опълчение, през руско-турската война Румъния воюва редом с Русия със своя редовна войска по българските земи срещу османците ( възприела европейски образци, румънската армия смайва руснаците, когато пристига на помощ в България по понтонен мост, построен от тях на Дунава по последна дума на европейската инжинерната техника).

Надменната руска царщина отблъсква първоначално предложението за общи бойни действия, направено от румънския крал Карол. Но когато се виждат в чудо при обсадата на Плевен, където за малко да загубят войната ( което неминуемо щеше да се случи, ако българските опълченци не бяха удържали на връх Шипка на натиска на свежите турски подкрепления) , руският император Александър Втори не само “склонява” да получи румънска помощ, но дори предава командванто на румънските съюзници ( за неудоволствие на руските генерали, които открито мърморили срешу това унижение). Иначе казано, румънците и българите обръщат хода на войната и допринасят рещаващо за крайния разгром на Турция.

Както се вижда, когато става дума са “исторически връзки” с Русия, румънските са доста по-специални от българските. Да не говорим, че десетилетия наред във Влашко и Молдова руснаците управляват заедно с турците по силата на договора с тях от Кючук Канарджа ( 1774 г.), което прави румънско-руските отношения наистина много “по-древни”- де факто и де юре. Имайки този пример пред очите си, много български възрожденци са вярвали, че е възможно и българската свобода на настъпи в равките на дуалистично управление с османците ( но Русия не допуска това да се случи, избирайки да завоюва българските земи, без да подозира, че пряко волята й тук ще бъде създадена Българската държава, а не някаква руска губерния).

Има обаче едно изключение в дългата традиция на приятелството между румънци и руснаци, което настъпва в съветския период на руския имперски натиск на Балканите. Румъния не просто се присъединява към тристранния пакт на Хитлер,но воюва ( злополучно, както е известно) с и на територията на СССР. В крайна сметка невоювалата България плаща със съветска окупация своя неутралитет спрямо СССР, както и воювалата Румъния. Но за Румъния тя има лечебен ефект по отношение на русофилството, докато у нас то процъфтява днес като репей на скала.

Ето при такива наслоени исторически обстоятелства днешна Русия сочи Румъния като “русофобска страна”, която позволява на нейната ( натовска) територия да бъде създавана Противовъздушна ОТБРАНА на НАТО. Забележете- именно за отбрана става дума, а тя може да се струва заплашителна само за онзи, който смята да напада.

Истината , обаче , е че в Москва, както и в русолюбските среди в София, са разтревожени от силата и енергията на румънското гражданско общество. Мирише им на заразен майдан, ако се изразим на езика на московските опасения.

Вярно, румънските соцалдемократи не правят мили очи на Кремъл ( не смеят, поне не и публично), но явно е дошъл моментът, в който Путин е решил да вземе страна, колкото и в изявлението на неговия чиновник събитията от вътрешнополитически характер в Румъния да не се споменават.

Намекът на Путин е повече от ясен: готови сме да помогнем с каквото можем на изпадналото в затруднение социалдемократическо управление в Букурещ, което беше заплашено с европейски санкции, ако не се вслуша в исканията за реформи!

 

Така Румъния се “оказва” русофобска за Москва, а България ” най-перспективна туристическа дестинация за 2017 г.” http://news.bnt.bg/bg/a/blgariya-e-sred-perspektivnite-destinatsii-za-2017-g-spored-ruski-turoperatori

Share on Facebook