Раздялата в едно семейство невинаги значи липса на любов. Напротив! Понякога се объркваме, защото смятаме, че някой е по-важен от друг. Но обичта не търпи подобно разделение. Ето защо споделяме мнението на една съпруга и майка, която е проумяла, че в сърцето ѝ има място за всички.

"Може би съпругът ми ще е шокиран щом прочете това. През мислите му ще пробягнат няколко учудени въпроса. Ако четеш това, знай, че се опитвам да те поставя на първо място, дори да не си го усетил (още).

Разбира се, няма как да мерим любовта към близките си хора и да ги подреждаме по някакъв ред. Тази система няма как да проработи, защото обичта към всеки е различна.

Родителите ми са изключително специални за мен (и винаги ще бъдат).

Сестра ми е заела огромно място в сърцето ми, защото порастна пред очите ми.

Съпругът ми избра да прекара остатъка от живота си с мен.

Децата ми са чакани и искани и Господ ми ги изпрати. Обичам всички тях.

Да. Понякога в живота трябва да правим избори. Не можем да имаме всичко, което пожелаем и не можем да свършим, всичко което ни е хрумнало.
В тази връзка – аз избрах да поставя съпруга си преди децата.
Всеки, който ме познава добре, включително и той, си мисли, че обичам повече децата, отколкото него.
Не е така. Обичам всички. С еднаква сила, но избирам да насоча вниманието си към него.

Деца, ако някой ден прочетете това, се надявам да ме разберете. Не забравяйте, че всеки един от вас е много, много обичан!

Защо взех това решение?

Ние се избрахме

От всички хора, които познавам избрах един-единствен, с когото да прекарам целия си живот. Избрах да обичам него. Избрах да бъдем партньори във всичко. В крайна сметка той все още е моят първи избор! Никога не трябва да го приемам за даденост. Той трябва да знае колко любов имам за него. И никога не трябва да забравям, че той беше до мен, преди да се появят децата.

Никой друг няма да ни постави на първо място

Ако не се избираме взаимно всеки ден, никой друг няма да го направи. Дадохме обет, че ще бъдем заедно в добро и лошо, „докато смъртта ни раздели“. Партньорът е този, който ще сложи вашите интереси на първо място – никой друг. Съпругът ми винаги го прави – грижи се за всички, преди да се е погрижил за себе си. Обичам и ценя това качество у него. То може да бъде сила и слабост, но го има. Искам да бъда сигурна, че той получава точно това, от което има нужда.

Ние сме основата на семейството

Най-важното за мен е да изградим стабилно семейство, което да се гради на по-масивни основи от финансовата и материална задоволеност. Семейство, което е създадено с любов от мен и съпруга ми. Можем да бъдем щастливи, когато всички се чувстват по този начин. Ако поставя децата на първо място, дали съпругът ми ще е щастлив? Да, ще бъде, защото обожава децата си. Но не искам да се чувства по-малко важен от тях. Ако усети пренебрежение, това ще се отрази на брака ни. А когато това се случи, щастливото семейство вече няма да е такова. Щом се поставяме на първо място, правим огромна услуга на децата си. Няма никакво съмнение, че ще направим най-доброто, на което сме способни за тях, но отношенията ни ще бъдат много по-силни и стойностни, ако с баща им продължаваме да се обичаме.

Не искаме да отгледаме егоцентрични деца

Ние сме първото поколение родители, които поставят нуждите на децата си пред своите. Четем хиляди книги и се консултираме със стотици хора в социалните мрежи. Причината е, че искаме да дадем най-доброто на децата си. Но по този начин има опасност те да се почувстват като „центъра на света“. Децата лесно могат да се объркат, че техните нужди са по-важни от тези на другите. Важно е да знаят къде се намират и у дома, и в обществото. Искам да разберат, че понякога може да са на върха, но понякога това място се заема от други хора.

Синовете ни ще се научат да уважават и обичат съпругите си

Ние сме най-близкия пример за женена двойка до децата. Те ще научат какво е брак от нас. Как трябва да изглежда, какво работи и какво не в едни отношения. Някой ден те ще създадат семейство и то ще бъде изградено по модела на нашето. Аз искам те да уважават и обичат човека до себе си!

Накрая ще останем „само ние“

Когато децата пораснат и изградят свой живот, ще останем отново двамата. Тогава ще бъде твърде късно да поправяме неща, които отдавна сме счупили. Да. Ние – защото да се обичаме е избор. Искам тази любов да расте. И тогава, когато останем отново сами, да се радваме на присъствието си. На споделянето и грижата.

Децата ми няма да бъдат ощетени

Ако все още ме мислите за малко луда, поддържайки подобна теза, предполагам какви са доводите ви. Искате най-доброто за децата си – аз също. И ще им го даваме. Всеки ден. Двамата, защото сме семейство, което знае как да изразява любовта си.