Аз бих почела всички жертви на всички войни и всички режими в независима България.

Жертвите на Сръбско-българската война.
Жертвите на Балканската война.
Жертвите на Междусъюзническата война.
Жертвите на Първата световна война.
Жертвите на Втората световна война.
Жертвите на режима, съюзник на Хитлер, преди 9 септември 1944.
Жертвите на комунистическия режим след 9 септември 1944.
Жертвите на прехода.
Жертвите на настоящето.

Ще почета всички, защото знам, че историята е наука за човешкото нещастие. Защото историята никога не е нито черна, нито бяла.

Защото насилникът често става жертва, а неговите деца от жертви се превръщат в насилници и така до безкрай.

Защото след позорните убийства на Гео Милев и Вапцаров по време на хитлеристка България, идват труповете, хвърлени на прасетата, по време на социалистическа България.

Защото на мястото на диктатурата дойде една недъгава демокрация, която обрече старите, бедните и болните на окаяна участ.

Защото безгръбначният либерализъм може да докара като мръсна пяна наново възраждащия се нацизъм в България, в лицето на една шайка прости, неграмотни и диви фашизирани селяци, готова да беси хора по улиците.

Защото утре всички можем да сме жертви.