На 10 януари миналата година ни напусна една от най-големите звезди на нашето време – Дейвид Бауи. Неговата интелигентност и остроумие си личаха не само в текстовете на песните му, но и в множество негови изказвания. Някои от тях заживяват дори свой живот и са използвани във филми. Предлагаме ви, малко преди годишнината от смъртта му и по повод годишнината от рождението му ((8 януари 1947 г.), която е именно днес, да си припомним едни от най-колоритните и незабравими негови цитати.

1. Не можеш нито да спечелиш, нито да загубиш, ако не се включиш в състезанието.

2. Утрешният ден принадлежи на онези, които могат да чуят неговото пристигане.

3. Да говориш за изкуството е все едно да танцуваш за архитектурата.

4. Винаги съм се изумявал как хората приемат сериозно нещата, които казвам. Дори аз сам не се приемам сериозно.

5. Мога да помоля за цигара на всеки един език.

6. Толкова пъти съм променял образа си, че сигурно дори пред себе си не признавам, че всъщност съм просто една затлъстяла корейка.

7. Осъзнах, че през половината време нямам никаква представа какво правя.

8. Никога не съм си представял, че ще бъда толкова семейно ориентиран мъж, не мислех, че това е част от „грима“ ми. Но някой е казал, че когато остаряваш, се превръщаш в човека, който винаги е трябвало да бъдеш. Това се случва и с мен. И всъщност съм изненадан кой съм, защото приличам на баща ми.

9. Преди много години трябваше да си призная, че не съм много разбираем, когато трябва да обяснявам как се чувствам. Музиката ми го прави вместо мен.

10. Причината да не искаш да се обвържеш не е, защото си свободолюбив и авантюристичен човек, а защото си ужасен от това да заприличате на майка ти и баща ти.

11. Славата, сама по себе си, не ти носи нищо повече от добро място в някой ресторант.

12. Славата може да вземе много интересни хора и да ги засипе с посредственост.

13. Когато остаряваш, въпросите се свеждат до само два. Колко време ми остава и какво да правя с него?

14. Не обичате ли Оксфордския речник? Когато го прочетох за първи път, си помислих, че това е една много, много дълга поема за всичко.

15. Винаги съм имал неистовата нужда да бъда нещо друго, различно от човек.

16. Намирам свобода само в ексцентричността.