За начало, малко статистика.
53 % от българите разчитат на финансовата помощ на родителите си.
Една пета получават пари от баба и дядо, а всеки 8 българин живее не самостоятелно, а с родителите си.
Това показва международно проучване на компанията "Профи кредит“.
Манталитетът на българина се обобщава така: „Докато мама и тактко са на хоризонта, няма нужда от работа.“.
Така мислят поне половината от българските граждани.
Пример за доживотната рента, изплащана най-често от родителите, са студентите в родния „Студентски град”.
Там всеки втори разчита финансово на родителите си, докато се отдава на приятни занимания, като висене по кичозните кафенета и ходене на шопинг с приятели.
Точно затова и „Студентски град” се е превърнал в Меката на леките жени, леките коли и тежките чичковци.
Незнайно как – там, където трябва да е пълно с ентусиазирани и работливи млади хора, които се борят за достойно бъдеще, всъщност има търсачи на лесен живот.
И търсачи на лесни жени.
Вместо бедни студентски купони, бедна ви е само фантазията за какъв разврат и лукс става дума.
Разказвам ви история, на която ставам свидетел всеки ден.
90% от времето ми минава в любимия „Студентски град”.
Минавайки покрай кафенетата виждам претъпкани сепарета, много алкохол, цигарен дим, загорели студентки и лъскави коли.
Тротоарите и паркингите винаги са претъпкани, а марковите магазини вечно пълни.
Това ме изумява, честно.
Доказвам думите си с няколко снимки.
Първата снимка е направена преди няколко дни на така известната „Манджа Street“. Виждате скъпо Ауди Q7, чиято цената на старо е около 26 000 лв. Чудя се аз, откъде пари за такава кола?
Знаете, българинът не е много заможен, даже се води, че е най-бедният в Европа...
Следващата снимка е от главния булевард в „Студентски град”, точно срещу студентската поликлиника и вървежно кафене.
Виждате лъскав Mercedes S500, чиято цена отново е около 30 000 лв., отбелязвам на старо.
От любопитство реших да вляза в едно от многото кафенета.
Заговорих компания студенти - видимо заможни.
Момичетата бяха със скъпи дрехи, маникюр и прически, а момчетата с големи часовници и „тузарски“ поглед.
Когато ги попитах обаче - как се справят с всички разходи, свързани с образованието, те ми казаха, че не изпитват особени затруднения, понеже родителите им помагат.
Попитах ги още - колко пари харчат на ден, очаквано ме погледнаха недоверчиво и игнорираха въпроса ми.
В така вървежното студентско кафене не липсваха и онези чичковци с огромните кореми и също така огромни портмонета, които ехидно се оглеждаха, за свежа мръвка.
Все пак, това е „Студенстки град”.
Пълно е с амбициозни момичета, чакащи заможен чичко, който да им уреди живота – да ги води по курорти, в Дубай и на Бали, и да плаща за скъпи дрешки, прически и грим.
Често си мисля, че това явно е мечтата на всеки български родител напоследък - да изпрати детето си от провинцията в София, а то да си намери богат мъж.
Да се уреди...
Кому е нужно образование в днешно време?
Нали всичко се купува с пари...
Това е моята кратка студентска история - снимките са реални, момичета- златотърсачки в „Студентски град” също - възползвайте се. Може да уцелите промоция.
