Знаменитият австрийски спускач Фриц Щробъл, който от почти две десетилетия държи рекорда за най-бързо време на страшилището на пистите – „Щрайф“, даде интервю за предаването "Код спорт" по TV+. Легендата има 31 подиума за Световната купа, но най-големият му триумф е олимпийското злато от Игрите в Солт Лейк Сити през 2002 г. - За първи път ли сте в България, г-н Щробъл? - Да, за първи път съм тук. Харесва ми - мястото е прекрасно, условията за ски също, хората са приятни. За мен беше малко изненадващо, но е готино. - Липсват ли ви състезанията? - Не, не ми липсват. Ако си спускач и всяка година се състезаваш в Кицбюел, където е най-опасната и трудна писта за спускане, никога не е трудно да сложиш край на състезателната си кариера. - С какво се занимавате в момента? - Работя по малко за "Амър Спортс" – ски компания, за "Атомик" и "Саломон". Принципно в Австрия съм полицай, но в момента не работя като такъв. Живея във ферма в южната част и карам ски с деца. Бих искал да предам духа си на младите хора в станата ми. - Какво правите, за да си набавите адреналина, с който бяхте свикнал по време на състезания? - Бях във Вал Гардена преди състезанието там, когато скиорите започнаха да тренират. Познавам момчетата и е приятно да гледам отстрани, но вече не се състезавам. Знам обаче, че адреналинът по време на спускане е голям. Това не може да се покаже по телевизията, не можеш да разбереш какво е усещането за един скиор в тези надпревари, но това е прекрасен спорт и аз го обичам. - Какво се случва в главата на скиор по време на спускане? За какво мислите, говорите ли на себе си? - Рядко. Обикновено не трябва да говориш със себе си, особено когато се спускаш с над 140 км/ч. На "Щрайф" в Кицбюел има някои специални участъци .... "Маузефале", "Щайлханг", "Хазберг Канте", траверса. Когато минавах както трябва през Щайлханг примерно, което е много важно място, си казвах: "Да, това беше добре". Това е единственото. Обикновено не трябва да говориш много в такива моменти. - Някога било ли ви е страх? - Сега, когато вече не се състезавам – да, понякога ми се случва. Но когато се състезаваш, не трябва да се плашиш от спускане. Не трябва всеки ден мислиш дали е опасно или не, дали можеш да се раздадеш на сто процента. Най-важното е да тренираш здраво, да работиш върху физиката и психиката си, за да можеш да направиш добра кариера. - Кой е моментът с най-голямо напрежение във вашата кариера? - Напрежението беше най-голямо в сезона преди първото ми състезание от световната купа. Бях млад, на 19, тъкмо влязох в отбора, за първи път стартирах в Кицбюел. Беше невероятно, поглеждайки надолу от стартовата къщичка. Допреди това не знаех колко е стръмно и опасно всъщност, но го направих. Пет години по-късно спечелих и първото си състезание във Вал д'Изер. Времето преди това беше тежко, защото не бях толкова бърз, колкото исках. - Олимпийската титла ли е най-щастливият ви момент? - Разбира се. Спускането в Солт Лейк Сити не беше лесно. Беше хубаво трасе, технично и олимпийският шампион си е олимпийски шампион. - Последното ви състезание беше през 2007 г. и вие бяхте облечен като Моцарт. Слушате ли Моцарт? - Не много, но 15 години от живота си съм живял в Залцбург, откъдето е Моцарт, а той е важна личност за Австрия. Когато дойде време да приключа кариерата си, с отбора ми направихме фен песен – Аз съм Моцарт на Маузефале. Така че това беше причината да се пусна по пистата в костюм на Моцарт. - Занимавате ли се някакви други спортове освен със ските сега? - Зимно време се качвам с колани на ските, за да се спускам, а лятно време предпочитам бягането и карането на колело. Това са моите спортове. - Какъв съвет бихте дали на своята 18-годишна версия? - Човек трябва да има цели в живота си и в спорта си, да натиска здраво, да се забавлява, пък каквото стане. - Съжалявате ли за нещо в миналото си? - Не. Аз съм късметлия, че открих своя спорт, когато бях млад. Ските са моя живот! И преди, и сега това ме прави щастлив. Не успях да спечеля всичко, но пък спечелих най-интересните състезания в спукането – в Кицбюел, на Олимпийските игри и световни първенства. Най-важното е да си здрав, когато се откажеш, а след това можеш да продължиш да се съревноваваш, без си професионален състезател. - Какъв е първият ви спомен на сняг като дете? - Първият ми детски спомен не е на сняг. Спомням си, когато бях на 4, а и по-късно, че гледах Франц Кламер по телевизията. Той се състезаваше в Инсбрук и стана олимпийски шампион. Това беше вдъхновение за мен, още повече че той също е от Каринтия. Когато вече аз карах ски като малък, не можах да спечеля първото си състезание, но тогава карах за забавление. Подариха ми чифт нови ски за Коледа и започнах да печеля. Така стартира кариерата ми. - В началото знаехте ли, че скоростта ви допада повече от техничните дисциплини? Със слалом ли започнахте? - Като дете трябва да започнеш със слалом и гигантски слалом. В онзи момент в Австрия имаше много добри състезатели. Започнах със слалом, но не бях достатъчно добър, след това се насочих към спускането и там спечелих големите си победи. - Сега за какво мечтаете? Каква е целта ви? - В личен план мечтая да продължавам да съм късметлия по отношение на семейството си и децата си, както и на здравето. А що се отнася до спорта – ските все още са важни за мен. Много деца се занимават с този спорт и искам да покажа на младите, на родителите и учителите им колко е хубаво да караш ски. Може би някой ден ще видим и тук, в България световно първенство, децата го заслужават - много са добри, тренират здраво. Дано някой ден и в Банско има финали на световната купа или световно първенство. Мога да ви пожелая късмет в това отношение и може би тогава пак ще дойда! - Кой е най-важният съвет, който може да дадете на децата? - Да си поставят цели, да решат какво искат в живота, да опитат от повече неща, за да разберат какво искат. Да се забавляват, защото когато се забавляваш, можеш да покажеш най-доброто от себе си без значение дали става въпрос за ски или друг спорт, или изкуство, или някаква друга професия. Опитайте повече неща и изберете онова, което ви е най-приятно. В него ще може да станете най-добри. Коментирай
