В неделя националният ни отбор гостува на Холандия с изтляваща надежда да не пропусне поредния голям форум - Мондиал 2018. Шансовете ни са почти нулеви, но всеки един сблъсък с лалетата е достатъчно интригуващ. Пловдивското участие в двубоите срещу оранжевите е особено ярко през годините. Със златни букви името си в тези мачове е записал иконата на Локомотив Христо Бонев.
Своя отпечатък са оставили още покойният Аян Садъков и Христо Колев (Бащата). Динко Дерменджиев, Георги Попов (Тумби) и Запрян Раков също са играли в победни за нас мачове. Настоящият спортен директор на черно-белите Чавдар Цветков пък пронизва Фейенорд с екипа на Славия.
Историята показва, че холандците често са яли бой от България, особено на наш терен. Националният им отбор дотук никога не ни е побеждавал в София в четирите си гостувания. Последният гастрол на лалетата завърши катастрофално за тях, а селекционерът им Дани Блинд бе уволнен след поражението с 0:2.
На стадион Васил Левски на клубно ниво са били скалпирани великият европейски шампион Аякс и другите два големи холандски отбора Фейенорд и ПСВ Айндховен. Дори и знаменитият Йохан Кройф си е тръгвал победен от София след мача Левски – Барселона (5:4).
А точно преди Евро ‘88, на което холандците стават шампиони, ги бием с 2:1 в Ротердам, въпреки че в състава им са световни звезди като Рууд Гулит и Франк Рийкард. През 2012 г. им изиграхме същия номер, само че в Амстердам.
Първият мач между България и Холандия е приятелски, игран в София през далечната 1959 г. Печелим с 3:2 след голове на Иван Колев от ЦДНА, Александър Василев-Чоко от Славия и Георги Соколов от Левски. Девет години по-късно, през есента на 1968 г., България и Холандия играят в София двубой от кампанията за световното в Мексико '70. Поради липса на свободни хотелски места, гостите от Амстердам първоначално са настанени в нещо като работническо общежитие до ромската махала „Татарли”.
Треньорът им Георг Кеслер води занимания в парка, точно до къщите, където са прострени да съхнат долни гащи, наполеонки и сутиени. Десетки представители на малцинството пристигат да видят жив холандец. В суматохата няколко чифта маратонки сменят притежателите си… На терена българският състав няма удържане и печели с 2:0. Христо Бонев открива от дузпа, а виртуозно изпълнение на Георги Аспарухов-Гунди окончателно поваля гостите.
От техния лагер се чуват вопли срещу съдията Бил Андерсън от Шотландия. В ответния мач в Ротердам изтръгваме 1:1 пред 64 000. Зума разпилява оранжевата защита и смълчава стадион Де Кайп с виртуозно изпълнение. Този гол ни класира за Мондиал '70 в Мексико, а след края на мача Христо Бонев е аплодиран дори от публиката на домакините.
Единственият мач между двата отбора на големи футболни финали. На световното в Германия през 1974 г. България и Холандия се падат в една група. В първите си две срещи нашите постигат равенства срещу Швеция (0:0) и Уругвай (1:1), което управляващите в София възприемат като провал. Издадено е нареждане, че трябва да бием Холандия на всяка цена. Сутринта преди мача в българския лагер пристига цяла делегация партийни величия от ЦК на БКП, предвождана от известния левскар от Политбюро Борис Велчев.
Отговорните другари привикват на разбор треньора Христо Младенов. Месят се в определянето на състава, дават акъл кой да играе и кой не. Нещо повече - разпореждат, че холандският капитан Йохан Кройф трябва да бъде охраняван зоново, без да му се поставя персонален пазач. А футболистите са заплашени, че ако се изложат, у нас ще ги линчуват по партийни и профсъюзни събрания.
Унизени и със смачкано самочувствие, българските национали губят с 1:4 мача в Дортмунд. Два гола на Джони Реп от дузпи, и по един на Йохан Неескенс и Тео де Йонг носят победата за Холандия. За да не сме съвсем валат, към края Руди Крол си вкарва автогол. Сред голмайсторите обаче липсва Йохан Кройф, което показва, че партийните другари все пак са намерили решение за обезвреждането му.
Приятелският двубой е в навечерието на Евро '88, за което нашите отпадат нелепо с гол в последните минути срещу Шотландия (0:1) в София. Новият ни треньор Борис Ангелов включва като титуляр новобранеца Трифон Иванов, който ще трябва да играе срещу звезди от световна класа като Рууд Гулит и Франк Рийкард.
На стадион „Де Кайп” холандците откриват резултата в 61 минута след удар с глава на Ян Вутерс. Във финалните минути обаче нашите се развихрят. Виртуозно изпълнен корнер от Христо Колев слага топката на главата на Николай Илиев и изравнява. Вече текат последните секунди, когато топката е изритана към центъра.
Роналд Куман и Франк Рийкард правят преса на Бащата, но той майсторски с пета извежда съотборника си Аян Садъков си сам срещу Ван Брьокелен. Аян не се полакомява, а подава към Любослав Пенев, който на празна врата носи победата.
Точно един месец по-късно Холандия побеждава СССР с 2:0 на финала на европейското първенство и грабва титлата. Двата гола са на Гулит и Ван Бастен, чието изпълнение във вратата на Ринат Дасаев е определено като едно от най-красивите във футбола за всички времена.
А Любо Пенев бие холандците на тяхната земя в Амстердам и като треньор на България през 2012 г., отново в навечерието на европейското. Победата отново е изкована с гол в последната минута на Илиан Мицански, след като Робин ван Перси и Ивелин Попов вече са се разписали по веднъж.
В турнира за Купата на носителите на купи Славия извървява победния марш до четвъртфинала, като елиминира полския Легия (3:1, 0:1) и чехите от Спарта (0:2, 3:0). Следващият противник е Фейенорд (Ротердам). Срещу холандците не могат да играят двама от асовете на „белия” тим Андрей Желязков и Ваньо Костов, наказани заради голямото сбиване в реванша със Спарта.
За беля се контузва и Наско Александров-Кимбата. Треньорът Александър Илиев се чуди кого да пусне… Но в дъждовната мартенска вечер големият герой е капитанът на Славия и настоящ спортен директор на Локомотив Пловдив Чавдар Цветков. Шилото от Своге пробива защитата им още в началото и изработва дузпа, която сам реализира за 1:0.
Нилсен изравнява след лоша намеса на българската отбрана, но отново Цветков извежда „белите” напред. Изпълнението му от пряк свободен удар от 25 метра с левачката е едно от най-красивите в цялата му кариера. Малко по-късно Иляз Алиев-Джери безмилостно забива третата топка във вратата на Хийле.
И точно когато победата с два гола разлика изглежда вече опечена, Пиер Вермюлен печели дузпа. Той лично се нагърбва с изпълнението и фиксира крайния резултат: Славия - Фейенорд 3:2.
Пеперудка от ДС помага за успех над лалетата
Най-любопитния момент от съперничеството ни с Холандия е около мача през 1968 г. Той е свързан със съдията Бил Андерсън от Шотландия. При пристигането си в София на рефера е прикрепена чаровна преводачка от Държавна сигурност. Вечерта преди двубоя шотландецът явно е бил почерпен добре. Какво точно е правил с момичето, историята мълчи.
На другата сутрин в деня на срещата обаче съдията е събуден от милиционери. Информират го, че преводачката се чуди дали да не подаде жалба срещу него. Шотландецът, естествено, изпада в паника. Със сигурност му става ясно какво означава това в страна, в която тежкият комунизъм диктува всички правила.
Завръщането у дома понякога е поставено под сериозна въпросителна, когато имаш взимане-даване със службите за сигурност. След няколко часа реферът дава странна дузпа за България, която Христо Бонев реализира. Преди това Зума се строполява в пеналта като ранена лястовичка, но около него няма никой. Защитникът Ринус Израел е на 3 метра от него и съприкосновение няма. Махмурлията Бил обаче посочва бялата точка.
Дали така е видял положението, или в главата му все още са били спомените от неканените гости от родната милиция -никой не знае?! Но е факт, че съдията поне отърва кожата и си заминава за Шотландия, вероятно с мисълта повече никога да не се връща у нас.../Марица.бг
Още по темата четете ТУК
