Начело на Европа
2018-а ще остане в българската история като годината на първото председателство на страната ни на Съвета на Европейския съюз. България бе в тройка с Естония и Австрия, с които от 1 юли 2017 г. до 31 декември 2018 г. трябваше да координират политиките на Съюза. Страната ни бе начело на Съвета през първите 6 месеца на година, по време на които бяха организирани над 300 събития с над 35 хил. делегати. Сред темите, които България постави в европейския дневен ред, бяха: бъдещето на Европа и младите хора, европейската перспектива и свързаност на Западните Балкани, цифровата икономика, стабилността и сигурността. В края на годината българското европредседателство бе определено като успешно изпълнена мисия от страна на ресорния министър Лиляна Павлова. Тя отчете, че страната ни е постигнала много по заложените приоритети. Като най-голям пробив Лиляна Павлова определи свършеното по отношение на Директивата за командированите работници, а сред темите, в които страната ни ще продължи да участва активно, очерта: продължаването на дебата за Многогодишната финансова рамка, постигането на съгласие по Единната европейска система за убежище, Единния цифров пазар и дигиталната трансформация и бъдещето на Брекзит. Според Лиляна Павлова председателството на Съвета на ЕС е повишило имиджа на България и е показало, че страната ни е достоен и честен партньор, изпълняващ своите ангажименти, но и защитаващ националния интерес. В края на годината министерството, отговарящо за провеждането на европредседателството, бе закрито.
Положителен доклад на ЕК
През ноември Европейската комисия излезе с положителен доклад за напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка, 11 години след въвеждането му. В документа Комисията отчете напредък по препоръките от 2017 г. и оцени усилията на страната ни за изпълнението им. За първи път се констатира, че показател 1 (Независимост на съдебната система), показател 2 (Правна рамка) и показател 6 (Организирана престъпност) се считат за условно затворени, а по показатели 3 (Продължаване на съдебната реформа), 4 (Корупция на високо ниво) и 5 (Корупция на местно ниво и по границите) е постигнат значителен напредък, като препоръките са много близо до изпълнение. В доклада си Комисията посочи още, че ако България продължи сегашната положителна тенденция, ще може да изпълни всички останали препоръки. Това ще даде възможност механизмът за България да бъде приключен преди края на мандата на сегашната Комисия. Управляващите очаквано останаха доволни от оценката в доклада и го определиха като обективен. Опозицията от своя страна изрази съмнение относно приключването на механизма през следващата година и наблегна на констатациите в документа, свързани с влошаването на медийната среда у нас.
Договор за добросъседство с Македония
България и Македония ратифицираха Договора за добросъседство и сътрудничество. Документът беше ратифициран първо от македонския парламент, а след това и от българския. Договорът беше подписан в Скопие на 1 август 2017 година от премиерите Борисов и Заев. Важен момент в договора е работата на Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси.
Работата на Народното събрание
През 2018 г. парламентът прие 146 закона и 138 решения. През годината 44-ото Народно събрание проведе 131 пленарни заседания, 7 от които извънредни. Игрите с кворума не бяха чужди на депутатите. Опити за регистрация, поименни проверки и процедурни хватки белязаха работата на народните представители. Ръководството на Народното събрание претърпя промени. Парламентът остана с един заместник-председател по-малко. Депутатите приеха искането на ГЕРБ за оставка на Валери Жаблянов заради твърдението му в декларацията на БСП против провеждането на „Луковмарш“, че Народният съд е „едно необходимо и неизбежно военновременно правосъдие“. Оставката се размина на друг заместник-председател на Народното събрание- Емил Христов от ГЕРБ. Предложението за оставка бе внесено от БСП, а повод стана решението да не се допуснат в парламента протестиращи хора с увреждания с тениски с надпис „Системата ни убива“. Без имунитети през 2018 г. останаха лидерът на „Воля“ Веселин Марешки и депутатите от групата му Кръстина Таскова и Пламен Христов. Свалени бяха имунитетите на говорителя на ПГ на БСП Елена Йончева и депутата от левицата проф. Георги Михайлов, както и народния представител от ГЕРБ Борис Кърчев. През изминалата година групата на левицата остана с един депутат по-малко. Председателят на ЗС „Александър Стамболийски“ Спас Панчев стана независим.
Вот на недоверие
През годината БСП внесе три вота на недоверие към правителството. Първият вот на недоверие бе внесен самостоятелно от ПГ на БСП на 17 януари и бе за провала на правителството в борбата с корупцията. На 20 юни БСП внесе втория си вот на недоверие на тема „Сигурност“. Конкретните причини, посочени от опозицията бяха - бягството на двамата рецидивисти от Централния софийски затвор, битовата престъпност в Угърчин, страхът на хората от престъпници в Ботевград, както и катастрофата с военния хеликоптер в Пловдив. Това бе вотът на недоверие с най-кратки дебати, които продължиха само час и половина. Третият вот бе заради провала на правителството в областта на здравеопазването. Мотивите бяха разделени на три части: състоянието на здравеопазването, предложенията за реформа на управляващите и алтернативата на БСП в сектора. Кабинетът оцеля и при трите опита.
Президентско вето
През 2018 г. президентът Румен Радев върна в парламента 8 законопроекта за ново обсъждане. Преодоляно бе ветото му върху: Антикорупционния закон, Закона за посевния и посадъчния материал, Закона за банковата несъстоятелност, Административно-процесуалния кодекс, Закона за държавната собственост, Закона за корпоративното подоходно облагане, Наказателния кодекс. Парламентът прие единствено президентското вето върху Закона за приватизационен и следприватизационен контрол.
Президентското вето бе един от поводите за напрежение между „Дондуков“ 1 и 2 през годината. През ноември президентът Румен Радев покани на среща Бойко Борисов като председател на ГЕРБ, а премиерът Бойко Борисов прие поканата на президента за разговор. Премиерът Борисов изрази надежда, че до срещата им, държавният глава ще се запознае с четиригодишната програма за управление на кабинета, както и с последния доклад на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка, за да ги дискутират заедно. Дни по-късно държавният глава Румен Радев заяви, че среща с Борисов ще има, когато водената от него коалиция разработи визия за справянето с корупцията и заяви: „нали не очаквате да коментираме управленската програма, която изкара хората на улицата“. До среща така и не се стигна.
Конституционният съд определи Истанбулската конвенция за противоконституционна
В края на юли Конституционният съд определи Истанбулската конвенция за противоконституционна. Делото по въпроса дали Конвенцията отговаря на основния закон на страната беше образувано на 8 февруари по инициатива на 75 народни представители от ГЕРБ. Те изтъкнаха „социалната и обществена значимост на Конвенцията, големият публичен интерес и високата степен на политическа ангажираност на обществото“ като мотив да сезират КС. В парламента постъпиха и положителни, и отрицателни становища относно Конвенцията. Според отрицателните документът въвежда понятия несъвместими с българския обществен ред и непознати в националната ни правна система. Според президента Конвенцията съдържа понятия и изрази с неясен смисъл, което дава основание за различни и противоречиви тълкувания, създава предпоставки за натоварването на тези понятия и изрази с „допълнителни” значения отвъд познатото им и утвърдено съдържание, но преди всичко – отвъд ядрото от ценности на българската Конституция. Министърът на външните работи счита, че „понятията, нормите и режимът на Конвенцията са в пълно съответствие с конституционните принципи, норми и традиции“. В становището на министъра на правосъдието се излага позицията, че Конвенцията изцяло съответства на Конституцията и поставя най-напред задължението за предотвратяване и борба с насилието срещу жени в по-широката рамка за постигане на равнопоставеност между жените и мъжете.
Конституционният съд намира, че въпреки безспорните си положителни страни, Конвенцията е вътрешно противоречива и това противоречие създава двупластовост в нея. Така съдържанието на част от разпоредбите й излиза извън декларираните цели на Конвенцията и нейното наименование. От Конституционния съд изтъкват, че правното равенство между половете е провъзгласено в основния закон, което не означава еднакво третиране на двата пола, а изисква съобразяване с биологичните особености и различията между тях. Социалното измерение в Конституцията не създава социален пол, независим от биологичния, както е предвидено в Конвенцията. Според конституционните съдии Конвенцията проправя път към внедряване на понятията „пол“, и „идентичност, основана на пола“, като това би наложило да се създадат процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, в разрез с Конституцията.
Сделката за ЧЕЗ
В началото на годината вниманието на политиците и институциите бе ангажирано от сделката за продажбата на българските активи на най-голямото електроразпределително дружество у нас – ЧЕЗ. Общественото внимание към нея бе насочено, веднага щом стана ясно, че одобреният купувач е създадена година по-рано, не голяма фирма от Пазарджик - „Инерком“. Последва оставка от страна на министъра на енергетиката Теменужка Петкова заради появила се информация, че е в близки отношения със собственичката на фирмата Гинка Върбакова. Оставката на енергийния министър първоначално бе приета, но в последствие отхвърлена и тя остана на поста. Междувременно държавата обяви, че ще се опита да придобие част от активите на ЧЕЗ, но малко по-късно се отказа от това намерение. В средата на годината Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) спря сделката и забрани на „Инерком“ да купи ЧЕЗ заради опасността да се заплаши конкуренцията на пазара. От фирмата на Върбакова реагираха с обжалване на решението във Върховния административен съд и внасяне на второ искане в КЗК за разрешаването на придобиването на ЧЕЗ. Междувременно в началото на декември стана ясно, че чешката компания е започнала преговори за продажбата на българските си активи с индийската „Индия пауър”. Така развръзката на казуса, който през цялото време бе съпътстван от редица политически изказвания и взаимни обвинения между управляващи и опозиция, се очаква да стане ясна през следващата година.
Пакетът „Мобилност“ и българските превозвачи
Българските превозвачи се обявиха категорично против пакета „Мобилност“. Евродепутатите ни се обединиха в подкрепа на настояванията на превозвачите. Исканията им обаче не бяха приети. В пакета по решение на Съвета на ЕС остава задължителното връщане на автомобилите в България на всеки 4 седмици. Възможно е заради това изискване да се стигне до Европейския съд, тъй като според евродепутати то нарушава основни права и свободи в ЕС. Превозвачите апелираха, че мерките в пакета ще доведат до фалити. Те обявиха готовност през следващата година да протестират и в Брюксел. Очаква се пакетът „Мобилност“ да бъде приет по време на Румънското председателство.
Протест на майките на деца с увреждания и рокада в кабинета
Стотици майки на деца с увреждания протестираха под прозорците на властта. С черни тениски с надпис „Системата ни убива”майките настояха за реформи в грижата за децата им. Заради недоволството социалният министър Бисер Петков подаде оставка. Майките обаче го подкрепиха и премиерът Бойко Борисов го върна на поста. Последва остра реакция на протестиращите майки заради думите на Валери Симеонов за Закона за хората с увреждания: „Този закон беше започнат като опит да се угоди на една група кресливи жени, които спекулираха с децата си, манипулираха обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тези уж болни деца, без грам майчинско чувство, грижа за тях“. След близо месец протести с искане за извинение и оставка, Валери Симеонов освободи поста на вицепремиер и се върна в парламента като депутат. Мястото му зае Марияна Николова. След преговори с протестиращите майки бяха изработени три нови закона- за личната помощ, за хората с увреждания и за социалните услуги. Първите два закона вече са окончателно приети, предстои приемането и на третия закон. Кабинетът отпусна 150 млн. лева допълнително за хората с увреждания през следващата година.
Масови протести срещу цените на горивата
В края на октомври високите цени на горивата станаха повод за масови протести и блокиране на магистрали в страната. Тогава цената на петрола достигна до 86 долара за барел, а литър дизел у нас надхвърли 2,40 лв. Протестите прераснаха и в недоволство от ниския стандарт на живот и корупцията. Седмици наред в почти цялата страна имаше протестни акции.
Трагедия на пътя и оставки
Краят на август бе белязан от тежка автобусна катастрофа на пътя София – Своге, при която загинаха 20 души. Трагедията предизвика вълна от недоволство и протести, насочени към институциите, заради лошото състояние на отсечката, въпреки многобройните сигнали, че се нуждае от ремонт. Прокуратурата повдигна обвинение на шофьора на автобуса. Последваха множество реакции, политически коментари и следствени експерименти. Заради инцидента оставките си подадоха трима министри от Кабинета „Борисов 3“. Така на мястото на министъра на транспорта Ивайло Московски застана Росен Желязков, регионалният министър Николай Нанков бе заместен от Петя Аврамова, а вътрешният Валентин Радев отстъпи поста си на Младен Маринов. Разследването на произшествието все още продължава.
Жестоки убийства
В началото на месец януари посред бял ден в София беше разстрелян 49-годишния бизнесмен Петър Христов. Той бе убит с няколко куршума на бул. „България“ на влизане в своя офис. Основният мотив за убийството, по който работят службите, е свързан с бизнеса му. Стрелецът все още не е заловен.
Отново през месец януари бе извършено шесторно убийство в Нови Искър. Шестима души бяха разстреляни с по няколко куршума – баща, син, доведена дъщеря, приятелят ѝ и баба ѝ. На километри от къщата в кладенец бе открита убита и майката. Заподозрян бе 56-годишният Росен Ангелов – рецидивист с присъди за блудство с малолетна и кражби. В хода на разследването стана ясно, че той е имал интимна връзка с намерената в кладенец жена. Росен Ангелов избяга от полицията, а докато го издирваха, той се самоуби и бе намерен с куршум в главата. Издирването продължи четири дни. Според разследващите мотивът за убийството от една страна е емоционален заради приключила любовна връзка, а от друга – финансов заради отказ на жената да му помогне в обири на къщи, в които е работила.
В края на септември бяха открити четири тела в частен имот в Каспичан. 28-годишна жена от село Мадара потърсила съдействие от служители на участък „Полиция“ – Каспичан, тъй като от два дни нямала връзка с майка си. След подадения от нея сигнал, тя и двама полицейски служители се отправили към дома. При отварянето на входната врата са открити две тела. При продължилия оглед на място са установени още двама починали. Жертвите са възрастно семейство на 81 и 70 години, и техните син и дъщеря - на 46 години и на 48 години. В присъствието на съдебен лекар по телата им са открити наранявания, причинени най-вероятно с нож или брадва. Изяснено е, че между семейството и техен съсед имало роднински спорове. Със съдействието на „Специализираните полицейски сили“ при ОДМВР-Шумен е проникнато в съседен имот, където е задържан 64-годишен мъж. Намерени са следи, съотносими към извършеното престъпление.
През октомври бе убита журналистката от Русе Виктория Маринова. Тя бе открита мъртва на крайбрежната алея. Убийството е станало, докато жертвата е правила сутрешния си крос. В първите часове имаше широк международен отзвук заради появилата се информация, че нападението е свързано с професията на Виктория Маринова. 21-годишният убиец Северин Красимиров се опита да се скрие в Германия, но беше заловен и екстрадиран отново у нас. Той бе издирван в продължение на няколко дни. 21-годишният мъж направи самопризнания, че е извършил убийството, защото е бил под въздействието на наркотици и алкохол.
В края на октомври 23-годишна жена и 1-годишната ѝ дъщеричка бяха застреляни от 26-годишния Викторио Александров – приятел на жената, с когото живеела на семейни начала, и баща на малкото момиченце. Майката на детето бе намерена в апартамент в столичния ж.к. „Надежда“, а малкото момиченце в изоставена постройка в безлюдна местност край Горни Богоров. Първоначално детето е намерено в тежко състояние с прострелна рано в окото, но по-късно момиченцето умира в болницата. Мъжът също опитал да се простреля в главата, но останал само с драскотина. Открито бе и оръжието, с което е извършено престъплението. Към момента Викторио Александров е с наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
В средата на декември бе открита мъртва 24-годишна жена в столичен хотел. Като съпричастен към престъплението е задържан 37-годишен мъж. По случая беше образувано досъдебно производство под ръководството на прокуратурата за изясняване на всички факти и обстоятелства около тежкото престъпление.
Показни арести
През април кметът на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева, заместникът ѝ Биляна Петрова и бившия кмет на общината Петко Дюлгеров бяха задържани в София след получаване на 70 000 евро. Арестът продължи 6 часа в центъра на столицата. Разследването е продължило по-малко от 3 месеца. Иванчева и Петрова през цялото време твърдят, че са невинни и са станали жертва на инсценировка. Съдебният процес провокира редица скандали, свързани с конвоирането на арестантите и условията в арестите. Към момента и тримата обвиняеми са с мярка за неотклонение „домашен арест“, но дали тя ще бъде потвърдена от Апелативния специализиран съд, ще стане ясно след почивните дни.
Арестувани бяха Миню Стайков и семейство Николай и Евгения Баневи. За издирване от Интерпол са обявени семейство Арабаджиеви. Само синът им Вълчо Арабаджиев е в ареста от месец септември. Прокуратурата обяви, че милиони са открити в куфари, кутии за обувки и швейцарски сметки. Те са обвинени и в укриване на данъци и изпиране на милиарди.
България все още очаква екстрадицията от Турция на Димитър Желязков – Митьо Очите. В началото на август при съвместна операция на българските и турските служби той бе арестуван в луксозен хотел в Истанбул. Арестът на Желязков дойде само два дни след като беше обявен за издирване с червена бюлетина от Интерпол. Желязков бе обвинен за лидер на група за рекет и наркоразпространение. В Истанбул той бе в компанията на бившия депутат от ДПС Несрин Узун и общинския съветник от Бургас Бенчо Бенчев, който веднага бе изключен от БСП.
Бягство от Централния софийски затвор
През юни двама затворници – Владимир Пелов и Радослав Колев, избягаха от Централния софийски затвор. При бягството си двамата се разминават с друг затворник, който тръгва след тях. Чистачката също хуква в опит да ги спре, но безуспешно. Заради бягството последваха уволнения на директори и наказания. Няколко седмици след бягството Владимир Пелов загина при престрелка, а Радослав Колев все още е в неизвестност.
Търговският регистър спря да работи
През август беше преустановен достъпът до Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. От Агенцията по вписванията уточниха, че причините за възникналия проблем са изцяло технически и не са резултат от злонамерена външна намеса. Министърът на правосъдието Цецка Цачева сезира за проблема Прокуратурата, ДАНС и МВР. Приложен бе авариен План за действие за възстановяване на пълната функционалност на регистъра. На 16 август премиерът Бойко Борисов намекна за оставки в Агенцията. Той заяви, че не е доволен от работата на изпълнителния директор Зорница Даскалова, но ще изчака да бъде преодоляна кризата с Търговския регистър, преди да направи промени там. На 17 август беше възстановено подаването на данни от Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към средата за междурегистров обмен (RegiX), поддържана от Държавната агенция „Електронно управление“. Същия ден изпълнителният директор на Агенцията по вписванията Зорница Даскалова подаде оставка, която правосъдният министър Цецка Цачева прие. На нейно място на поста беше назначена Габриела Козарева. Назначението ѝ предизвика спорове в „Обединени патриоти“. От НФСБ обявиха, че кандидатурата на Козарева не е обсъждана с тях и за нея е отговорна само „Атака“. Те възразиха срещу лансиране на кадри „през задния вход" и то от името на коалицията. В отговор от „Атака“ заявиха, че Габриела Козарева е доказан специалист и не е активист на никоя партия. Лидерът на партията Волен Сидеров уточни, че кандидатурата е съгласувана с премиера Бойко Борисов. Работата на Търговския регистър и на регистъра на юридическите лица с нестопанска цел бе възстановена напълно около две седмици по-късно. Месец и половина по-късно Агенцията по вписванията обяви спешна поръчка за допълнителна памет за съхранение на данни.
Кипърската компания „Олимпик“ фалира
През август фалира кипърската компания „Олимпик“ и така почти 200 000 автомобила останаха без застраховка „Гражданска отговорност“. Щетите за българските водачи са над 9 млн. лева. Заради скандала зам.-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Ралица Агайн подаде оставка, а Народното събрание я прие. Междувременно по разпореждане на главния прокурор Сотир Цацаров Върховната касационна прокуратура и ДАНС започнаха проверка на Комисията за финансов надзор по отношение на това как е осъществяван държавният застрахователен надзор от страна на Комисията. Проверката трябваше да установи спазени ли са изискванията на закона за започване на дейността на клона на ЗК „Олимпик“ в България, как е упражнен надзорът след издадената забрана компанията да сключва нови договори и да удължава срока на досегашните.
Сагата „НИМХ-БАН“
Сагата за излизането на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) от Българската академия на науките (БАН) започна през летните месеци. Метеоролозите изразиха недоволството си с няколко протеста относно разпределението на бюджета от страна на БАН. След поредица от проведени срещи се стигна до решението НИМХ да излезе от Българската академия на науките с цялото си имущество и в пълен състав. След 57 г. в Академията на 1 януари 2019 г. НИМХ става самостоятелно юридическо лице с бюджет в рамките на бюджета на Министерството на образованието и науката. НИМХ ще продължи да бъде националната хидрометеорологична служба на Република България.
Ремонти на ремонтите в София
Най-знаков беше ремонтът на ул. „Граф Игнатиев“. Столичните социалисти критикуваха кмета Йорданка Фандъкова и екипа й за качеството на ремонтните дейности. Гражданите се интересуваха от ремонта на знаковата улица в София и публикуваха забавни колажи в социалните мрежи. Недоволство се породи заради поставените плочки около църквата „Св. Седмочисленици“ и трамвайния път. Кметът Фандъкова възложи „контрол на контрола“ и глоби фирмата за строителен надзор със 100 хил. лева. От неправителствената организация „Спаси София“ поискаха оставките на кмета и на зам.-кмета по транспорт Евгени Крусев. Ремонтът на ул. „Граф Игнатиев“ се проверява от Прокуратурата и МРРБ. Започна и проверка на фирмата изпълнител на ремонта „Джи пи груп“ за злоупотреби с европейски средства. Евгени Крусев подаде оставка като зам.-кмет по транспорта, след като беше призован като обвиняем по проверката на ремонта на ул. „Граф Игнатиев“. Временно длъжността му се изпълнява от зам.-кмета Дончо Барбалов.
Сред големите българи, с които се разделихме тази година, са историкът проф. Божидар Димитров, композиторът Тончо Русев, алпинистът Боян Петров, художниците Светлин Русев и Никола Манев, Добре Добрев или Дядо Добри.
