Благоевград. Хората казват, че ако вечерта на свети Константин и Елена е топла, а нощта – звездна, лятото ще бъде сухо, житото ще се прибере навреме и няма да се разпилее. Това каза за Радио „Фокус“ - Пирин Аделина Стефанова, уредник в храм „Въведение Богородично“ в Благоевград. „Това е предимно църковен празник. В деня на равноапостолите се отслужва Литургия и народът го отбелязва без особени обреди и обичаи, но нали на този ден не се работи на полето, а българинът не е свикнал да стои с празни ръце и все измисля нещо. В Родопите този ден се чества като празник на овчарите поради задържането на снега и по-късното избуяване на тревата. Овцете се доят, а млякото се разпределя. Овцете се извеждат на летни пасища и се коли курбан.
В Странджа на този ден се играе така нареченото „Нестинарско хоро“. След църковната служба шествие от свещеник, главен нестинар и бъдещ нестинар обикалят селото“, посочи тя. Стефанова уточни, че при нестинарското хоро с огнен танц, боси крака и с иконата на светите Константин и Елена в ръце, се предсказват събития, болести, мор и войни. Тя подчерта, че мъжете носят иконата на светите Константин и Елена, окичена с венец, а след тях е нестинарският тъпан, който цяла година е държан в църквата точно до иконата на светците. По думите ѝ на извора или на чешмата, която се намира на мегдана, се слага обща трапеза, курбан и всички сядат да се веселят.
Натали СТЕФАНОВА