Благоевград. Обичаят палене на сирнишки огньове е тясно свързан със Сирни заговезни. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин Аделина Стефанова, уредник в храм „Въведение Богородично“ в Благоевград. По думите ѝ ритуалът е много разпространен в Пиринския край. „Рано сутринта младежите ходят на малки групи да събират хвойнови клонки. Натрупват ги на високи камари на най-високите места в селото, като се надпреварват кой ще направи най-висока купчина. Вечерта след залез слънце всички клади се запалват. Около тях се събират млади и стари, играят около ритуалния огън, прескачат го по три пъти, за да няма гадинки по хората и добитъка, за да не бие градушка по лозята и сградите, за здрава и плодовита година“, каза още тя. Аделина Стефанова посочи, че това е всъщност и подготовка за Тодоровата седмица, която е първата седмица от Великденския пост. „През първите 3 дни се пие само вода, и то по една глътка, без никаква храна. И помнете, че каквото видят очите ни, където водят краката ни, каквото говори устата ни, каквото видят ръцете ни, също трябва да бъде включено в поста, защото постът е духовен подвиг и затова ние трябва да постим не само телесно, но и духовно“, добави Стефанова.
Тя заяви още, че със Сирни заговезни се свързва обичаят „хамкане“ или „лашкане“, като Сирница или Прошки се отбелязва седем седмици преди Великден, а обичаите и вярванията, свързани с празника, предхождат Великденския пост. Стефанова отбеляза, че в навечерието на Сирни заговезни целият род се събира в дома на възрастните, където се нарежда прекрасна празнична трапеза, на която се слагат само млечни продукти – баница със сирене, варени яйца и халва, а домакинята задължително е приготвила обреден хляб с мая. Тя добави, че преди вечерята трапезата се прикадява от най-възрастната жена в рода и всеки хапва залък от хляба, натопен във вино за здраве. „След тържествената вечеря започна най-тържествената част на празника. Стопанката връзва на вълнен конец, закачен на тавана или на полюлея, бяло яйце или парченце халва. Тук ми се иска да попитам възрастните хора дали се спомнят, че става дума не за обикновената такава, а за бялата халва с фъстъци. Обичаят се нарича „хамкане“ или „лашкане“, посочи църковният уредник. Аделина Стефанова обясни, че около масата сядат на колене всички дечица с ръце зад гърба си, за да не пипат конеца, стопанката залюлява яйцето в посока на часовниковата стрелка, а малките се опитват да го захапят без ръце, като същото се повтаря и с халвата. Тя уточни, че старо поверие гласи, че който успее да захапе яйцето или халвата, ще е здрав през цялата година, точно така, както и този, на който се е паднала паричката от бъднишката пита. „Преди да си тръгнат, по-младите искат прошка от по-възрастните роднини и близки, а мъжете излизат на двора и гърмят с пушки, за да оповестят началото на поста“, добави Стефанова.
Тя подчерта, че от Сирни заговезни до Томина неделя се забраняват всякакви хора, люлеене на люлки и сватби.
Ливия НИНОВА