Тя заяви още, че със Сирни заговезни се свързва обичаят „хамкане“ или „лашкане“, като Сирница или Прошки се отбелязва седем седмици преди Великден, а обичаите и вярванията, свързани с празника, предхождат Великденския пост. Стефанова отбеляза, че в навечерието на Сирни заговезни целият род се събира в дома на възрастните, където се нарежда прекрасна празнична трапеза, на която се слагат само млечни продукти – баница със сирене, варени яйца и халва, а домакинята задължително е приготвила обреден хляб с мая. Тя добави, че преди вечерята трапезата се прикадява от най-възрастната жена в рода и всеки хапва залък от хляба, натопен във вино за здраве. „След тържествената вечеря започна най-тържествената част на празника. Стопанката връзва на вълнен конец, закачен на тавана или на полюлея, бяло яйце или парченце халва. Тук ми се иска да попитам възрастните хора дали се спомнят, че става дума не за обикновената такава, а за бялата халва с фъстъци. Обичаят се нарича „хамкане“ или „лашкане“, посочи църковният уредник. Аделина Стефанова обясни, че около масата сядат на колене всички дечица с ръце зад гърба си, за да не пипат конеца, стопанката залюлява яйцето в посока на часовниковата стрелка, а малките се опитват да го захапят без ръце, като същото се повтаря и с халвата. Тя уточни, че старо поверие гласи, че който успее да захапе яйцето или халвата, ще е здрав през цялата година, точно така, както и този, на който се е паднала паричката от бъднишката пита. „Преди да си тръгнат, по-младите искат прошка от по-възрастните роднини и близки, а мъжете излизат на двора и гърмят с пушки, за да оповестят началото на поста“, добави Стефанова.
Тя подчерта, че от Сирни заговезни до Томина неделя се забраняват всякакви хора, люлеене на люлки и сватби.
Ливия НИНОВА