София. Ако европейските избори бяха днес БСП ще получи 24.2% от гласовете, ГЕРБ - 23%, ДПС - 7.7%, Обединени патриоти - 3.3%. Това показват данни от национално представително проучване на Агенция АФИС. Според него Реформаторският блок ще бъде подкрепен от 1.5% от избирателите, Воля и Демократична България ще получат по 1% от гласовете. 2.7% от гласоподавателите ще гласуват за друга формация, а 5.6% няма да подкрепят никого. 30% от избирателите няма да упражнят правото си на вот.
Междинните електорални нагласи, броени месеци преди изборите за Европейски парламент, предвещават оспорвана борба за първото място. Шансовете на основните претенденти – БСП и ГЕРБ – са изравнени. В рамките на статистическата грешка се регистрира леко предимство за червената партия.
Независимо от зачестилите изявления и коментари по повод на предстоящите избори, интересът към тях остава на традиционно ниско ниво. По скалата от 0 до 10 едва 35 на сто са абсолютно сигурните гласоподаватели, при това състоящи се предимно от привърженици на три партии – БСП, ГЕРБ и ДПС.
Шансовете на останалите партии и коалиции са твърде условни и пренебрежимо малки. Единствено коалицията „Обединени патриоти“ разполага с потенциална възможност да се сдобие с не повече от един мандат, но и това не е сигурно.
При цялата условност на изчислението полагащите се на България 17 мандата, според сегашните предварителни нагласи и с уговорката, че до изборите има достатъчно време за размествания в класацията, биха се разпределили по начина, представен на следващата диаграма. Ако разликата между водещите политически сили надхвърли 3,4 пункта, това ще означава и разлика от един мандат. В случай, че коалицията „Обединени патриоти“ успее да прекрачи бариерата от 5,89%, националистите ще се поздравят с един мандат, който ще бъде за сметка или на първия в класацията, или на ДПС.
Слабият интерес към европейските избори не е български феномен, така е и в останалата част от континенталния съюз. За сравнение можем да отбележим, че ако предстоящите избори не бяха за Европейски, а за местни парламенти, очертаващата се избирателна активност би била с 15-25 на сто по-висока. В България, по-специално, тя би била с 19 на сто по-висока.
Ако в България има отлика от ситуацията в другите държави-членки на ЕС, тя е в отношението към съюза като цяло. Почти навсякъде в ЕС недоверието към общоевропейските институции превишава доверието. У нас е обратно: след известен период на колебание преди няколко години, когато избухна бежанската вълна, доверието на българските граждани към ЕС е устойчиво. Въпреки сравнително високото доверие в ЕС, българските граждани не смятат, че нещата в съюза са наред и всичко се развива в правилната посока. Ситуацията в ЕС се оценява негативно, макар и не чак толкова, колкото е оценено положението у нас.
В представата на мнозина наши сънародници Европа е спасителен бряг от несгодите, които понасят във водите на българската река. Затова и избирателната активност тук през май ще бъде по-висока в сравнение с почти всички други страни от ЕС, но по-ниска в сравнение с онази активност, която обикновено измерваме по време на национални и местни избори.