Обединението, обявено с големи фанфари през 2017 година, бе приветствано като раждането на един толкова необходим европейски индустриален шампион, „Рейлбъс“, на равна нога с европейския авиационен гигант „Еърбъс“, който да се справи с конкуренцията на Китай.
Но след месеци на разследване и отхвърлена оферта за отстъпки от компаниите, Европейската комисия блокира обединението между германската „Сименс“ и френската „Алстом“.
„Комисията забрани сливането, тъй като компаниите не бяха склонни да се заемат с сериозните ни опасения за конкуренцията“, заяви еврокомисарят по конкуренцията Маргарет Вестагер на брифинг.
„Без достатъчни мерки за защита, това сливане би довело до по-високи цени за системите за сигнализация, които пазят сигурността на пътниците и за следващите поколения много високоскоростни влакове“.
Отказът доведе до ужас в Париж, където министрите лобираха силно за сливането, виждайки го като необходима отбрана, за да се конкурират с подкрепяната от правителството на Китай CRRC.
Тълкуванията на Вестагер за конкуренцията са „дива“ и „много стара идея за закона“, гръмна френският премиер Едуар Филип в парламента.
Френският министър на финансите Бруно Льо Мейр нареча отказа „икономическа грешка“, която „ще служи на интересите на Китай“, докато младшият министър Агнес Паниер-Рунахер заяви, че Брюксел не е разбрал идеята.
Изпълнителният директор на „Сименс“ Джо Кайзер също нападна ЕС, като каза, че ветото показва спешната нужда от реформи на Съюза.
От „Алстром“ оцениха, че решението е „тежък удар за индустрията в Европа“ и че стремежът към сливане на компаниите вече е проключил.
„Моето убеждение е, че каквото и да предложихме, отговорът щеше да е не“, заяви изпълнителният директор Анри Пупарт-Лафарж.
Вестагер защити решението си да наложи вето на сливането, като посочи, че по-малките европейски нации, включително „не толкова гласовитите“, трябва да бъдат чути.
„Разбира се, интересът от Франция и Германия бе много голям, но все пак има още 26 други страни-членки, които имат интереси към пазара“, заяви тя.
Брюксел смята, че алиансът ще смаже по-малките групи и ще повиши цените на железопътните линии, като слятото предприятие ще бъде в командно положение за продажба на сигнално оборудване и високоскоростни влакове.
Органите за конкуренция във Великобритания, Холандия, Белгия и Испания подкрепиха твърдо Вестагер, страхувайки се от увеличаване на разходите за техните национални железници.
Но поддръжниците на връзката искат комисарят да погледне отвъд Европа към възхода на CRRC, която е родена чрез сливане на китайски компании, преди да е станало твърде късно.
„Не са ли авиацията, железниците и банките сфери, в които трябва да се вземе предвид глобалния пазар, а не европейския?“ – заяви германският министър на икономиката Петер Алтмайер.
По-късно той съобщи, че Париж и Берлин ще предложат съвместно промени в европейските правила за конкуренцията, за да отговорят на нарастващото съперничество с глобалните гиганти.
Уловен в политическа буря, председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер защити политиката на ЕС в областта на конкуренцията, като посочи с пръст тези, които казват, че комисията е съставена от слепи, глупави, упорити технократи.
Юнкер изглежда отговори на директора на „Сименс“ Кайзер, който миналата седмица се оплака от „гледащите назад технократи“, които осуетиха стратегическо сливане в полза на Европа.
„Ние никога няма да си играем политика или да си играем на фаворити, когато става въпрос за осигуряване на равнопоставеност“, каза Юнкер.
Предложението за сливане беше да се създаде железопътен гигант с операции в 60 страни и годишен оборот от 15,6 милиарда евро.
Само годишните приходи на CRRC от 26 милиарда евро надхвърлят трите западни гиганта Bombardier, Siemens и Alstom, всяка от които носи около 8 милиарда годишно.
Превод и редакция: Иван Христов
